Дон Антонио Де Мария е роден в Катания, Сицилия през 1959 г. От 1987 г. е римокатолически свещеник към архидиоцеза на Катания; от 1989 г. преподава в Института за религиозни науки „Св. Лука“, а понастоящем е и негов директор. Представяме ви откъс от неговата книга „Възлюбени, ще ти пиша за любовта“. В книгата един тийнейджър (наричан в книгата „възлюбени свети Августине“) задава въпроси за любовта на своя енорийски свещеник.

Писмата разкриват как се създава една общност от двама, за която Господ казва: „…дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“. Една история за изграждането на отношения на обич между един млад човек на кръстопът и неговия енорийски свещеник, който с отговорност приема споделените от момчето най-интимни страхове и съмнения, както и най-висши търсения и стремежи.

 

Възлюбени свети Августине,

Докато изучавам твоя съименник, умът ми избликва в мисъл за теб, когото обичам като син. Колко неща би искало да ти каже това бащино сърце, макар да знае, че ще мине много време, за да ги разбереш. Знае, че ако ти заговори за това, което е научило за любовта и за Любовта, не би могъл да го разбереш сега, независимо от твоята младежка готовност да възприемеш. Няма да пропусна нищо от това, което знам днес, така че ще имаш цял живот да го провериш.

Каква е задачата на един баща, бил той по плът или духовен, ако не да остави едно наследство на сина, за да бъдe жив в него, когато вече няма да го има? Това, което ще остане от мен в теб, когато аз няма да съм тук, ще бъде истинското, което ще ти оставя и ще се превърне в тъканта на твоя живот. Тези, които са ме познавали, ще кажат: „Колко прилича на него!“ Точно това искам да ти предам: истинското, което научих, за да си щастлив във възприемането и прилагането му.

Днес опитваш нуждата да обичаш и да бъдеш обичан, като пръв плод, като непознато досега цвете, което носи със себе си радостта на изгрева, на новостта и трудността да растеш и да намериш подходящата форма, своето място в градината на своя живот. В действителност това е, което те изгаря, преди да изгориш за някого. Това е енергията на желанието да бъдеш; всяко нещо съществува, живее с определена цел, живее, за да бъде полезно… не е само при теб, който търсиш, а за да има смисъл твоя живот и чувството, че си полезен за някого. Да обичаш някого означава да искаш той да живее вечно.

Човек който обича само себе си, не само не познава любовта, но в действителност дори не обича и самия себе си и върви срещу природата.

Да обичаш означава да искаш живота на любимия да се изпълни и осъществи според неговото предначертание: а това предначертание е диалогът между човешката свобода и волята на Бога. Означава, че никога не притежаваш другия, но можеш да станеш едно с него, а понякога и да умреш за него.

Затова има различни нива на любовта, различни видове любов. И всички те са участие в една Любов, по-голяма, която ни дава живот и щастие. Ние сме Негов образ и подобие и цялото ни същество го потвърждава. Всъщност нима всичко, което сега живееш не е Бог? Не, не богохулствам. Дори в твоята крехкост, в твоето същество още мъничко, ти живееш това, което Бог живее за теб.

Каква е разликата между полския цвят и розата? В сърцето, в природата на малкото полско цвете съществува същата природа на розата. Така че Бог изгаря от любов към теб, за да се изпълни твоя живот; пази го, оставяйки те да опитваш във всяко нещо това, което си ти самият, за да си щастлив. Не си сам в усилията да разкриеш тайната на тази любов, макар понякога да си като една гъба, която попива любовта около себе си, без да разбира напълно защо й се дава.

Един ден, когато си голям, ще преосмислиш това време и ще кажеш: „Благодаря ти, Господи, за тези, които ми помогнаха да разбера, че Ти ме обичаш“. Повярвай ми, не е важно за мен – макар че и аз съм един слаб човек – ти да разпознаеш в мен нежността на Бога, която днес те съпровожда, но няма да допусна да ти липсва никога, ако ми се дава да я имам. Един ден няма да ме има и вероятно ще ме забравиш… един ден във вечността ще се гледаме с очите на любовта и всичко ще бъде ясно. Тогава нищо няма да може ни раздели.

Сине мой, моята задача ще е кратка, но нека Бог ме направи съучастник на твоята радост.

Дон Антонио

 

 

Писмо до един тийнейджър за любовта
Отбелязана с:    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

ten + 17 =