Мъжът и жената трябва да са като ръцете и очите. Когато ръцете болят, очите плачат. А когато очите плачат, ръцете изтриват сълзите.
Св. Йоан Златоуст

 

Чувствителността, толкова присъща на жената, я прави способна да съпреживява болката на своя любим. За нея е характерно искреното и дълбоко състрадание. Впрочем що е състрадание? Това е да нарамиш част от скръбния товар на своя ближен върху плещите на душата си. Женското състрадание обаче стига по-далечe, защото поражда у обичащата жена неистово желание да освободи напълно своя възлюбен от грижата му и да я поеме цялата върху себе си. Де да беше възможно! Именно заради тая невъзможност състраданието да се приведе в действие, да намери поне художествен или словесен израз, именно заради нея то толкова тежи на женската душа и като лунатик търси изход, отваря нейните прозорци и накрая излиза на молитвени сълзи през тях. Състраданието намира израз и в това, да мобилизира своята притежателка, да я приведе в пълна бойна готовност, за да може тя бързо да се притече на помощ, когато той я повика.

Но той няма да я улесни и да я потърси явно, когато се нуждае от нея, дори няма да ѝ намекне, за да не издаде безсилието си, тъй че ще се наложи тя да стои наблизо и да разчита случайните знаци. Впрочем и тя ще опита да скрие сълзите си, за да не го смущава, но ще претърпи неуспех. Сълзите ѝ са лечебни и имат тъкмо това предназначение, да успокоят болката на прашните му и почернели ръце, които ще посегнат да ги изтрият от очите ѝ, за да ѝ дадат утеха.

Но утеха може да даде само този, който сам е стъпил здраво в своята вяра. „…утеха сетна твойта немощ чака,/ а в свойта вяра сам не вярвам аз“ (Димчо Дебелянов, „Аз искам да те помня все така…“). Предадеш ли се на безверието и безнадеждността, оставяш любимата си без утеха, ставаш неспособен да изпълниш своя дял за осъществяването на любовта и погубваш и двете. Тъй че дори да те обземе съмнението, моля те, коленичи, помоли се за силна вяра заради Бога и заради нея.

Ако обичаш истински, ще се бориш срещу отчаянието и именно в това се изразява мъжеството. А пък аз ще плача за ръцете ти, обещавам.

 

©Кристина Ценова
За автора:
Името ми е Кристина. На 18 съм. Вълнувам се от история, политика и философия.
Любима ми е мисълта на Талев:  „Човек не бива и не може да живее само за себе си“.
Най-искрена съм върху белия лист.
РЪЦЕТЕ ТИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

17 − four =