Тихо, срамежливо, необщително“ – колко често казвате или мислите по този начин за детето си? В обществото тези черти обикновено се считат по-скоро за недостатъци, някой все се опитва да се „бори“ с тях. Родителите се страхуват, че интровертните им деца няма да намерят приятели и ще останат изолирани. Напразно.

Сред нас има много интроверти – от една трета до половината от цялото население на Земята. Но това е малка утеха, когато изглежда, че детето е твърде срамежливо, изостава от енергичните си връстници и се чувства нещастно в училище.

Редувайте активни и тихи дейности

Нервната система на интровертите и екстровертите функционира по различен начин. Екстровертите имат имат не толкова интензивни реакции, затова търсят външни стимули – ярки светлини, силни звуци. Това ги презарежда.

Интровертите, от друга страна, усещат по-добре вкусове, миризми, звуци и реагират по-силно при комуникация. Стимулираща за екстроверта среда, като например шумно училищно кафене, по-скоро би ги изтощила. За да се отпусне и да „презареди батериите“, интровертът се нуждае от по-спокойна среда – не непременно сам, но със сигурност в малка компания от близки хора. Опитайте се да създадете такава дневна рутина за интровертното дете, така че активните дейности да се редуват с моменти на „презареждане“ в тишина. Например след училище му дайте възможност да чете, да рисува или да прави само нещо друго, което обича.

Дайте му време за размисъл

На интровертите често им е трудно да формулират мнението си веднага. Когато от тях се очаква бърз отговор, те често се стъписват. Това може да се отрази на обучението им – когато учителят не даде достатъчно време за размисъл, детето може буквално да онемее. Но това изобщо не означава, че не си е научило урока – просто предпочита внимателно да формулира отговора, а не да изрече първото, което му хрумне.

Ако дадете време на интроверта да отвори, той ще покаже най-добрата си страна. Изследователите установяват, че с времето в един колектив приносът на интровертите започва все повече да се оценява. Други разбират, че въпреки че интровертите рядко вдигат ръка в клас, те винаги изричат ​​нещо смислено.

У дома също е важно да се вземе предвид тази тяхна особеност. Когато обсъждате нещо, дайте възможност на детето да помисли и прецени всичко, и да изкаже мнението си по-късно. Способността на интровертите задълбочено да се фокусират върху определена тема е истински дар. Помогнете на детето си да разбере това и да го използва.

Насърчавайте детето си да намери хоби

Животът на интровертите естествено се организира около нещата, които обичат да правят. Фокусът върху тях им помага да развиват умения, а с това идва и увереността в собствените им възможности, а не обратното. Интровертните деца често се сприятеляват чрез общи хобита.

Разберете себе си

Взаимоотношенията с интровертното дете вкъщи много зависи и от вашия тип личност. Интровертните родители могат да драматизират всяка ситуация: те се страхуват, че техните собствени болезнени преживявания ще се повторят в живота на детето. Говорете с психотерапевт, медитирайте – за възрастните интроверти също е важно да се справят със страховете си. Екстровертните родители могат да бъдат добър модел за подражание и да научат детето как да общува с повече лекота. Но за тях опитът и преживяванията на интровертното дете могат да останат напълно непонятни. Не налагайте възгледите си на детето, търсете компромисни решения.

Помогнете му да повярва в себе си

В училище цялото внимание често се насочва към шумните, активни деца, в сравнение с които интровертът може да се почувства като неудачник. Задачата на родителите е да укрепят неговото самочувствие. Кажете на детето си, че много велики хора са интроверти и това не им е попречило да вдъхновяват хората. Намерете примери за тихи хора в област, от която детето ви се интересува. Прочетете биографиите им заедно. Тихите хора могат да бъдат не по-малко успешни и ефективни от екстровертите. За да направят това, те не трябва да бъдат нещо, което не са – просто трябва да правят това, което наистина харесват.

Оставете му лично пространство

Изключително важно е интровертното дете да има лично пространство, където да се чувства в безопасност, където може в тишина да се отпусне и да презареди батериите си. Собствена стая. Кът в библиотеката. Къща на дървото в двора. Пещера от възглавници и одеяла. Оставете детето да създаде такова място, не го безпокойте (и не безпокойте себе си), когато е само. Не бързайте да „вадите с ченгел“ как е минал денят му и какво са му дали за домашно – може би след училищната суматоха то има нужда от тишина, след което ще бъде готово да говори.

Наблюдавайте нивото на тревожност на детето

Децата се нуждаят от помощ, за да излязат от зоната си на комфорт, но избягвайте прекалено големия стрес. В трудни моменти помолете детето да оцени нивото си на тревожност по скала от 1 до 10. Нормалното ниво обичайно е 4-6 точки, 7-10 е почти равнозначно на пристъп на паник атака.

Уверете го, че винаги сте готови да помогнете

Интровертите са склонни да се оттеглят в себе си. Чувствайки се „не като всички останали“, те се притесняват да говорят за чувствата си, предпочитат да се тревожат мълчаливо, да поемат цялата тежест на проблемите си и да не споделят с никого. Нека детето знае, че неговият спокоен темперамент, изострени сетива и нуждата да бъде само са напълно нормални. Ако се чувства самотно, уверете го, че винаги сте готови да го изслушате и да го подкрепите. Не изисквайте от детето да изговори всичко, което е в душата му – при повечето интроверти ще постигнете обратния ефект – подобни изисквания ще ги накарат да се затворят в себе си. Понякога най-доброто, което можете да направите, е просто да прегърнете детето си и да поседите заедно в мълчание.

 

Източник: afisha.ru; deti.mann-ivanov-ferber.ru

Превод: Ралица Кръстева

Моето дете интроверт

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

3 × one =