„Здравейте,
Много ме е страх от изпита по английски. Всичко започна, когато в 5-ти клас родителите ми ме записаха на уроци по английски – този език щеше да да ми е от полза, защото след време исках да уча икономика в университета. В началото ми се струваше добра идея, така че учех и учех… Но когато взе да ми става трудно и бях на прага на провала, по-големият ми брат ми каза: „Всяка вечер мама и татко си лягат с мисълта, че ще научиш езика и това няма да са просто хвърлени на вятъра пари, а ще си е заслужавало! Не ги разочаровай и оправдай надеждите им!“. След тези думи сериозно се замислих за живота си и започнах да уча английски още по-усърдно. Но след известно време, около края на 6-ти клас (не помня точно), започнах много често да си мисля, че съм лошо дете и няма да постигна нищо в живота. Родителите ми нямаха представа за тези мои проблеми и решиха, че трябва да ме запишат и на курсове за кариерно ориентиране, тъй като беше време да се реши на какви изпити ще се явявам. По време на урока имаше компютър и тест с картинки и математически примери. След теста с нас разговаря психолог.
Бях ужасена от резултатите. Казаха, че да, близо съм до икономиката и езиците, но нивото ми на общуване е с най-нисък процент. Не това очакваха родителите ми. Всичко се свеждаше до факта, че татко ми оказваше твърде голям натиск относно ученето и аз много се страхувах да му кажа какви са резултатите ми. В 8-и клас, в самото начало, започнах да забелязвам, че получавам твърде много психически сривове. Те се случваха поради какво ли не: не можах да намеря допълнителната си тетрадка по английски, забравях думи, забравях да взема учебник в час… Може да се каже, че това е защото бях влязла в тийнейджърския период, но не чак толкова, че съвсем да си изгубя ума, нали! Имаше и период, в който се отпуснах и спрях да се подготвям добре за часовете по английски. Учителят забеляза и заяви, че ако това продължи, ще каже на родителите ми и няма повече да ми преподава. Изпаднах в шок. Никога не съм се чувствала така, все едно не бях аз. Крещях, удрях се и се обиждах, изпаднах в истерия. Спомням си, че дори по време на час не издържах и се разплаках. Унищожавах себе си, разпадах се. Усетих го.
Въз основа на всичко вече можете да си представите в какво състояние съм. Щом си помисля за изпита, започвам да плача, да треперя, изпадам в паника, притеснявам се, че няма да предам нищо накрая и ще се прибера засрамена, представям си колко ще ме е срам да погледна родителите си в очите. Не знам какво да правя със себе си. Страхувам се от себе си. Страхувам се, че няма да доживея до изпита. Дори не искам да се отказвам от английския, искам да го знам и да го говоря. Всички ми казват, че ще взема изпита, но аз не вярвам. Помогнете ми.“
Помощна линия за деца:
„Здравей,
Доколкото разбирам, ти би искала да приемаш по-спокойно предстоящите изпити. Какво може да се направи?
1) Сподели притесненията си с тези, от които чувстваш истинска подкрепа. Така ще ти е малко по-лесно да се справиш със съмненията си. Като цяло си струва да запомниш всички неща, които те карат да се успокоиш и да се чувстваш добре – било то вкусна торта, любимата ти книга или разходка в гората. Сега е моментът да се поглезиш с всичко, което ще ти даде сили.
2) Кандидатствай заедно с родителите си или самостоятелно за лична психологическа помощ. Състоянието ти не може да се подобри мигновено и би било чудесно специалист да те води по пътя към твоето подобрение.
3) Описваш как си представяш, че няма да можеш да издържиш изпита, колко ще се срамуваш пред родителите си и т.н. И тази картина, разбира се, предизвика страх у теб, безпокойство и тревога – едва ли има човек, който би се зарадвал, че ще се чувства по този начин. Но си струва да помислиш какво ще се случи след това – в края на краищата нещо трябва да се случи. Да кажем, че наистина не вземеш изпита, срамуваш се пред родителите си – всичко това просто означава, че е време за „план Б“. И ти си напълно способна, имаш сили да съставиш такъв план предварително. Помисли за нещата, които правиш добре, без стрес. Можеш да направиш карта на своите хобита и интереси. Когато знаеш какво ще правиш, дори и да се провалиш, има по-малко място за безпокойство и можеш да се подготвиш по-спокойно за предстоящите изпити. Желая ти успех и сбъдване на най-съкровените ти желания.”
Как децата могат да управляват страха си от изпити?
Една от задачите на родителите е да разберат, че изпитите са отговорност на самото дете; то трябва да се подготви за изпита само. Вие можете обаче да го подкрепите, като опитате следното:
- Научете детето си да си изгради режим на учене.
- Бъдете градивни и позитивни.
- Насърчавайте добрите модели за сън и хранителни навици.
- Осигурете на детето си тихо място за учене и подготовка.
- Създайте реалистични очаквания за вашето дете (не твърде високи, но не и твърде ниски).
- Насърчавайте детето си да задава въпроси в клас.
- Помогнете му да разбере какво да очаква в деня на изпита.
- Помогнете му да отиде по-рано на училище в деня на изпита и останете наблизо.
- След изпита разберете какви са били трудностите, като избягвате критиките.
Да сте до детето си по време на изпитите може да бъде емоционално предизвикателство, но ние сме тук, за да ви помогнем. Ако страхът от изпита парализира детето ви, можете да потърсите помощ от вашия личен лекар или училищния психолог.
Превод: Ралица Кръстева
Източник: childhelpline.ru