15-годишно момиче получава молба да сподели своя гола снимка в Snap. Инстинктът ѝ подсказва, че не трябва да го прави. Двамата ѝ най-близки приятели я съветват да не се занимава изобщо с това, но момчето продължава да ѝ пише, а тя го харесва. В допълнение към това други момичета от класа я насърчават да изпрати снимката – според тях сякаш това вече е съвсем нормално, ако искаш да излизаш с някого. Момичето губи съня си, говори непрекъснато за случката с приятелите си, до степен, че те започват да я избягват на обяд в училище.
В крайна сметка не изпраща снимката. Изпраща му мило съобщение колко много го харесва, но не иска да изпраща такава снимка. Момчето прави екранна снимка на съобщението и я използва, за да я тормози седмици наред в Snapchat, Instagram и в групови чатове. Момичетата, които я бяха насърчили да изпрати снимката, също ѝ се подиграват. Стресът от ситуацията ѝ причинява мигрена, стомашни болки, в някои дни дори не отива на училище. Да не говорим, че се оказва напълно изолирана от съучениците си.

Тъй като тийнейджърите и дори по-малките деца днес почти постоянно използват модерните технологии, много родители се тревожат заради онлайн тормоза. Заглавията в медиите относно кибертормоза са в най-добрия случай тревожни и карат родителите да се чувстват безпомощни. Може ли кибертормозът да бъде предотвратен в съвременния онлайн свят?

Какво представлява кибертормозът

Това е тормоз, който се извършва чрез електронни устройства като телефони, таблети или компютри. Може да се разпространи чрез SMS, имейл, социални медии, бързи съобщения, чат форуми или дори системи за игри. Кибертормозът може да включва следното:

  • Изпращане, споделяне или публикуване на вредна, негативна или невярна информация или съдържание за някого;
  • Споделяне на снимки или екранни снимки, които могат да навредят или да се използват за унижаване или засрамване;
  • Споделяне на лична информация с цел унижаване на някого или накърняване на нечия репутация.

Поради публичния характер на социалните медии и възможността за бързо споделяне на цифрова информация през множество канали, кибертормозът може да се разпространи на практика навсякъде. Подобни снимки и съдържание могат лесно да се споделят от училище в училище, преди тийнейджърът да потърси помощ. Кибертормозът е особено труден за управление, тъй като повечето информация, публикувана онлайн, остава в мрежата (или е трудна за премахване).

Обхватът на кибертормоза

Онлайн тормозът може да се случи по всяко време, на всяко дете или тийнейджър, използващ цифрови устройства за комуникация. Скорошни данни, събрани от Websitebuilderexpert.com, показат „най-приятелските“ до „най-злобните“ варианти, когато става дума за онлайн тормоз. Всеки, който използва цифрови устройства за комуникация, споделяне на съдържание или свързване с други хора, може да стане жертва на кибертормоз. Най-доброто нещо, което родителите могат да направят за тийнейджърите, потопени в дигиталния свят, е да говорят открито и честно с тях за това и да ги посъветват какво да правят, ако станат свидетели или потърпевши на кибертормоз.

Как да се справим с кибертормоза

Изследванията показват, че кибертормозът в социалните медии е тясно свързан с депресията при тийнейджърите. Важно е родителите да останат ангажирани и да говорят с децата си за начините, по които могат да потърсят помощ в подобна ситуация.

  • Не ги съдете и не ги поучавайте: Тийнейджърите имат нужда родителите им да ги изслушат, без да ги осъждат. Още по-малко искат веднага да започнете да звъните на други родители или в училището. Най-добрата първа стъпка е да ги изслушате и да зададете конкретни въпроси, за да прецените колко сериозна е ситуацията. Безусловната ви подкрепа е ключова. Ако слушате внимателно, проявите разбиране и работите заедно, вашият тийнейджър ще продължи да търси вашата помощ.
  • Документирайте всичко: Направете екранни снимки на всеки кибертормоз, открит на устройствата, които ползва детето ви, и ги изпратете на телефона си. Документирайте и вашите разговори. Разглеждането на кибертормоза от училищния персонал и властите може да предизвика безпокойство у вашия тийнейджър. В разказа му за случилото се може да липсват подробности или да има несъответствия, ако детето ви е под напрежение. Затова, документирайки вашите разговори, можете да му помогнете да съобщи точно какво се е случило.
  • Работете заедно и изгответе план: Вашият тийнейджър се нуждае от помощ, но има нужда и да бъде самостоятелен, да се опита да намери решения на проблемите си, без да разчита изцяло на вас. Обмислете възможните решения, включително да потърсите съдействие в училище (това може да е съветник, учител или член на администрацията) и работете заедно.
  • Възползвайте се от инструментите на приложенията: Вероятно вашият тийнейджър знае как да блокира други потребители и да защити паролите си, но няма да навреди да проверите настройките му за поверителност, да прегледате списъците с приятели, за да идентифицирате потенциални фалшиви акаунти, обидни коментари или неподходящи снимки, и да ги докладвате.
  • Поговорете за отговорността: Обсъдете колко е важно тормозът или неподходящото съдържание да бъдат докладвани, дори ако не засягат пряко вашия тийнейджър, колко са важни положителните коментари, когато другите пишат отрицателни. Когато тийнейджърите могат да помагат на свои връстници, те научават, че имат силата да се борят с негативността в онлайн пространството, като ѝ се противопоставят с доброта и оказване на подкрепа. Кибертормозът може да остави трайни последици, включително да причини депресия и тревожност. Ако подозирате, че вашият тийнейджър е жертва на кибертормоз, не отлагайте да поговорите с него и направете план как да получи помощ.

Превод: Ралица Кръстева

Източник: psychologytoday.com

Тийнейджърите и онлайн тормозът

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × 1 =