Има ли решение на проблема с тийнейджърската агресия?

Едно заболяване може да се излекува само когато се диагностицират причините за него. Агресията при подрастващите, като проява на враждебно поведение, е ежедневен проблем в нашата страна, като жертви са връстници, съученици, родители, учители, както и предмети от вътрешността на училището или извън него.
Проблемните юноши са деца, които са пренебрегвани, фрустрирани, стресирани или дори малтретирани, а техните неправомерни действия са много предизвикателни и опасни, тъй като, от една страна, те създават проблеми на познати или непознати хора, главно на връстници, и в резултат на това са обект на нападение и се дистанцират или изолират от околните, като това води до още по-тежки прояви на агресия.

Въпреки това учените обръщат внимание най-вече на родителите и учителите върху идентифицирането на младите хора като агресивни, тъй като освен крайната форма на агресия съществува и здравословна агресия, която просто е свързана с обичайния психически смут на подрастващите.
Агресивността на младите хора, наред с другото, често се свързва с бурните органични промени в тяхната възраст, тъй като юношите, формиращи на този възрастов етап своето „его“ (себе си) по отношение на своето „суперего“ („другите“), понякога се изразяват по остър и реактивен начин, особено спрямо онези, които поставят пречки по пътя на техните претенции.
В случай на тази лека форма на агресия родителите и учителите с разбиране, търпение и диалог трябва да се стремят не толкова да отхвърлят агресията, колкото да я трансформират, и да намерят по-меки и социално съвместими начини за нейното изразяване.
Въобще хората, които са близо до юношите в периода, когато те формират и допълват своите личностни характеристики, трябва да са наясно, че тези нови и странни поведения са временни и нормални и изразяват емоциите, която младите хора чувстват по време на фазата на социализация.
Това е възрастта, когато влиянието, което получават от семейството, училището, приятелите, връстниците, по-широкото общество, интернет и медиите, чрез моделите, които наблюдават, допринася в голяма степен за оформянето на тяхното поведение.
Учените твърдят, че ключов механизъм, който създава и насърчава агресивното и насилственото поведение, е т. нар. „отрицателно подсилване“.
Ако родителите или учителите, които играят ролята на образци за подражание, не проявяват разбиране и търпение, а вместо това проявяват агресия към тях, те постигат това, което всъщност не искат, т.е. засилват и увеличават агресията им.
Поради тези причини е необходимо младите хора да получават от близките си, от една страна, любов и подкрепа, а от друга, положителни подсилвания и положителни модели на съгласувана социалност, които могат да допринесат за тяхното безпроблемно социално обучение и адаптация.
Родителите или учителите трябва също така да са наясно, че ако се държат съпернически, агресивно и авторитарно, или с прекомерна толерантност и непоследователност, децата обикновено се подтикват към крайно и неконтролируемо поведение.
Конфронтационните, нестабилни и лишените от любов реакции на родителите и възпитателите спрямо агресията на подрастващите не допринасят за лечението на това поведенческо състояние, а по-скоро водят до неговото изостряне.
Друг елемент, свързан със социализацията на децата и юношите, са отношенията им с техните връстници. Децата, независимо дали са в своите групи, при игра или в училище, общуват с връстниците си и се учат да живеят и да се свързват мирно, приятелски и безпроблемно с „другите“, като по този начин развиват и допълват своята социална личност.
Въпреки това юношите, които проявяват агресивно и антисоциално поведение и действат в контекста на наглост, конфликти, изблици и насилие, без родителска подкрепа, не са в състояние да се възстановят и да установят нормални междуличностни отношения, тъй като лошото им поведение ги прави антипатични, така че те не могат да намерят в обкръжението си нормална социална група, в която да бъдат приети.

Къде се озовават?

Тъй като по природа са социални същества и изпитват силна естествена потребност да принадлежат към социална и комуникативна група, отхвърлянето, което изпитват както от семейния дом, така и от училището и връстниците, ги кара да търсят маргинални начини и места (групи или клики), където могат да бъдат социално интегрирани и приети.
По този начин те попадат в групи от маргинални връстници, където, от една страна, намират приемане и признание, но, от друга страна, са принудени да се съобразяват с правилата на тази конкретна група, в резултат на което, вместо антисоциалното им поведение да подобри, то се засилва. Друга област, която със сигурност допринася или за безпроблемната социализация на децата и юношите, или за култивирането и засилването на тяхното лошо поведение, е тяхната социална среда.
Особено внимание трябва да се обърне на медиите и интернет, тъй като при липсата на психически филтри за превантивна защита от страна на родителите или учителите, съществува възможност младите хора да се пристрастят към различни форми на насилие и престъпления.
Същото обаче важи и за това, което младите хора виждат всеки ден в интернет, на своя компютър или мобилен телефон. Съществува механизъм на идентификация с героите или други персонажи, участващи в сцени на насилие, при който младите хора обичат да преживяват насилствени и опасни действия или ситуации, които самите те не смеят да извършат. В комбинация с честотата и разнообразието на тези сцени с насилие е възможно те постепенно да ги копират като модели за подражание и по този начин да култивират или подсилват собственото си агресивно поведение.
Родителите обаче са наясно, че социалната среда на нашето съвремие благоприятства социалното насилие и престъпността, което, съчетано със задушаващите икономически условия, които изпитват, за да задоволят нуждите на семейството, и липсата на време от тяхна страна, което биха могли да посветят на децата си, всичко това създава една безплодна и враждебна комбинация в действията на нормалното възпитание, която не благоприятства активното запасяване на децата с положителни модели и добродетели.
Децата, които обикновено остават дълго време сами, изпитват нервност, песимизъм и несигурност, така че са принудени все повече да реагират и да се изразяват по насилствен и агресивен начин в семейството и обществото, които не им предлагат модел на истински социален живот и поведение.
При това всички ние чувстваме, че освен семейството, нашето общество до голяма степен също е загубило здравословните си социални филтри, тъй като функционира като антисоциална джунгла, която отглежда не социални и творчески членове, а диви, опасни и хищни зверове. И това се дължи на липсата на добродетели и образци като любов, мир, кротост, доброта и братолюбие, които, когато присъстват и действат в света, го превръщат в рай на земята.
Така социалният безпорядък и апатията са модел за младите хора и влияят негативно върху процеса на социална интеграция и адаптация, тласкайки ги към престъпност.
В училище учителите, опитвайки се да коригират ситуациите или да запълнят пропуските, които трябва да бъдат запълнени, в последно време сами се превръщат в мишена на някои от своите ученици, които са агресивни. Официалното им задължение да спазват правилата, да оценяват учениците и да се грижат за тяхната социална интеграция понякога провокира агресивните им реакции.
Все пак трябва да се каже, че наред с други неща в училището се преподават и хуманитарни дисциплини, които, предвид изключителните социални обстоятелства, трябва да се преподават по възможно най-опитен начин, тъй като могат да окажат влияние върху възпитанието в мир, любов, достойнство и човечност.
Преподаването на християнско образование в училищата, което внася в училището етоса, истините и светите духовни традиции на нашата Православна църква, също би могло да допринесе за това училището да функционира като работилница на любовта, мира, радостта и солидарността.
Разбира се, липсата на истинска общителност, освен всички други причини, има за отправна точка и нарастващия през последните години индивидуализъм, който, както е добре известно, разделя, а не обединява обществата и народите.
Християнската вяра обаче учи, че човек, който иска да бъде общителен, трябва да изпитва любов към другите. На този етап от живота си младите хора и подрастващите горещо желаят да обичат и да бъдат обичани. По този начин християнското слово за любов и мир намира благодатна почва, за да повлияе върху подобряването на социалното им поведение.
При това любовта, която православната вяра насърчава като Божия воля, е тази на безкористността и жертвоготовността. Следователно православното образование вдъхва на учениците вяра, любов и жертвоготовност към „другите“ и предотвратява омразата, насилието, агресията и престъпността срещу тях.
Ако училището, в сътрудничество със семейството, функционира като огнище на любовта, тогава, то може да се превърне в това, което св. ап. Павел казва:
„Да се възпитава и развива в душите на децата и юношите добротата, дълготърпението, благостта, смирението, благоприличието, кротостта, незлопаметие“.
В заключение, психичното заболяване на агресията и насилието може да бъде излекувано и премахнато от душите на нашите млади хора, ако и когато семейството и училището успеят да посадят семето и силата на любовта, мира и единството.