Юношеството се характеризира с различни прояви на суицидна активност – мисли, намерения, изявления, заплахи, опити, опити… От 60-те години ХХ век суицидното поведение сред подрастващите се превърна в много наболял проблем в развитите страни. В Съединените щати, както и в много европейски страни сред подрастващите самоубийството се нарежда сред първите пет причини за смърт на тази възраст.
Опитите за самоубийство
По правило опитите за самоубийство са рядкост преди 13-годишна възраст. От 14–15-годишна възраст суицидната активност нараства рязко, достигайки максимум на 16–19-годишна възраст. Суицидното поведение при подрастващите е главно проблем на „граничната психиатрия“, т.е. областта на изследване на психопатията и непсихотичните реактивни състояния на фона на акцентуацията1 на характера. Много самоубийства и опити за самоубийство са прояви на така наречените „тийнейджърски кризи“. Всъщност малцина от опиталите имат истинско желание да се самоубият. В по-голямата част от случаите суицидното поведение на един тийнейджър е „вик за помощ“. Неслучайно много опити се правят у дома, при това през деня или вечер – викът за помощ е насочен преди всичко към близките. По правило затворените и уязвими по характер тийнейджъри се решават на такава стъпка поради чувство на самота, безполезност, стрес и загуба на смисъла на живота.
Понякога тийнейджърите разиграват опит за самоубийство без никакво намерение да се самоубият, с очакването, че ще бъдат спасени навреме. Всички действия се предприемат с цел да привлекат или възвърнат загубеното внимание, да бъдат съжалявани, да събудят съчувствие или да избегнат предстоящи проблеми. Но понякога тези действия, които са демонстративни по замисъл – поради небрежност, неправилно изчисление или други непредвидени обстоятелства, могат да доведат до фатални последици. Също така опити за самоубийство се правят и в състояние на афект, което може да продължи само минути, но понякога, поради напрегната или конфликтна ситуация, може да продължи часове и дни. В даден момент обикновено проблясва мисълта за отказ от живота или се допуска такава възможност.
Истинското суицидно поведение се отличава с умишлено, често постепенно развито намерение за самоубийство. Поведението е структурирано така, че опитът за самоубийство да е ефективен, така че суицидните действия да „не бъдат предотвратени“. Оставените бележки обикновено съдържат самообвинения – те са по-скоро насочени към самия подрастващ, отколкото към другите, или имат за цел да освободят близките от чувство за вина.
Повечето млади хора, които планират самоубийство, имат психологически проблеми като депресия или биполярно разстройство (маниакална депресия), алкохолна или наркотична зависимост, или и двете.
Социално-психологическите фактори играят важна роля в стимулирането на всички видове суицидно поведение. Сред тях на първо място са проблеми в семейството, загубата на родители, особено преди 12-годишна възраст, разпадането на семейството поради развод.
Какво тласка тийнейджърите към самоубийство
Причините за суицидни мисли и опити може да бъдат различни: проблеми в училище, неадаптиране сред съучениците или на работното място, особено при момчетата, както и загуба на приятели. Сексуалните проблеми обикновено се допълват от други, не по-малко важни фактори на неправилно приспособяване. Разривът с любимия човек води до опити за самоубийство, ако е съчетан с унижение или ако е имало изключително силна емоционална привързаност, която се среща при юноши от разбити семейства или при емоционално лабилни подрастващи, които са се чувствали емоционално отхвърлени от страна на родителите си. Срамът поради разкрита мастурбация, бременност, импотентност, страх да не станеш хомосексуалист („хомосексуална паника”) също могат да доведат до опит за самоубийство. Алкохолната интоксикация може да служи като „необвързващ“ фактор за суицидно поведение. Житейският опит и произходът на тийнейджъра също увеличават риска от самоубийство – травматична семейна история, предишни опити за самонараняване или бягство от дома. Тийнейджърът може да прибегне до това в отговор на стресова ситуация, загуба или конфликт с друг човек.
Превенция на самоубийствата
Превантивната работа, насочена към ранно откриване на проблеми в семейството и средата на тийнейджъра, може да помогне за намаляване на броя на самоубийствата сред подрастващите. В превантивната работа трябва да се включат структурите на здравеопазването, образованието и социалните служби. Както се вижда от опита на страни, които са постигнали значителни успехи в намаляването на нивото на юношеските самоубийства, системата за превантивна работа трябва да бъде изградена в две посоки – обща и специфична превенция, тъй като самоубийството се разбира както като индивидуален акт, така и като социално-психологически феномен. Общата превенция помага на етапа на развитие на суицидните тенденции, докато специфичната превенция помага на етапа на обратимата фаза на външно изразено суицидно поведение.
Многостепенният характер на рисковите и защитните фактори определя необходимостта от цялостна превенция на самоубийствата, включваща медицински, културен и образователен аспект и решаване на редица социални проблеми. Установено е, че нито един рисков фактор не може да бъде достатъчна причина за самоубийство, без комбинация с други фактори. Необходима е цялостна подкрепа към младите хора с натрупани проблеми, а не корекция само на един симптом или проблемно поведение. Основният акцент в превенцията на самоубийствата сред юношите трябва да се постави върху предотвратяването на кризи в семейството, предоставянето на навременна социална, психологическа и друга необходима подкрепа на особено уязвимите юноши и техните семейства. Предотвратяването на употребата на алкохол и други вещества също е важен компонент от усилията за предотвратяване на самоубийствата сред подрастващите.
Бележки
1Акцентуация (лат. accentus — ударение) нормална особеност на характера, при която отделни негови черти са извънредно усилени, в резултат на което се усилва избирателната уязвимост по отношение на определен род психогенно въздействие, при запазена добра устойчивост към другите – бел. прев.
Превод: Ралица Кръстева
Източник: adolesmed.szgmu.ru