По дефиниция самонараняването се провокира от необходимостта да се постигне облекчаване на емоционална болка или дистрес. Най-честите форми на това поведение са порязване и изгаряне. Най-рядко срещаните форми на самонараняване включват скубане на косми по тялото, удряне на стени и поглъщане на токсични вещества или остри предмети. Много юноши днес изпитват трудности да се справят с екстремните нива на стрес в училище, в семейството или в отношенията си с връстниците. Младите хора се превърнаха в уязвимото звено, в лесната плячка за нашия силно напрегнат, управляван от медиите свят. Седенето пред компютъра или телевизионния екран в продължение на близо шест часа на ден вече е нещо съвсем обичайно и е по-важно от времето, прекарано със семейството и приятелите. Подрастващите момичета непрекъснато са бомбардирани от медиите с инструкции как трябва да изглеждат и да се държат. Особено за младите жени, неуспехът да постигнат натрапваните идеализирани образи, може да доведе до развитие на хранителни разстройства и/или самонараняващо поведение като форма на самонаказание.
Какво причинява самонараняващото поведение при подрастващите?
Подобно на злоупотребата с вещества, самонараняването при юношите не се изчерпва с една единствена причина. То пресича всички културни и социално-икономически нива. Знаем обаче, че подрастващите момичета са по-уязвими спрямо това поведение, отколкото момчетата, и че самонараняващите се подрастващи рядко са склонни към самоубийство. Повечето от тях търсят бързо облекчение на емоционалния стрес.
Основната причина, поради която подрастващите са податливи на самонараняващо поведение, е ендорфиновият ефект. Когато тийнейджърите се порежат или изгорят, ендорфините бързо се отделят в кръвта им и те изпитват изтръпване или приятно усещане. За някои от тези младежи порязването или изгарянето представляват обезболяващо средство срещу неприятните мисли и чувства, или се чувстват „въодушевени“ от преживяването, когато се самонараняват. Подобно на пристрастяването към конкретен наркотик, ендорфините осигуряват бързодействащо облекчение от емоционалния дистрес и други стресови фактори в живота им.
Други важни причини защо тийнейджърите се самонараняват:
Чувстват се емоционално откъснати от или неоценени от родителите си.
Желанието да се „впишат“ в определена група връстници, която насърчава и възнаграждава самонараняващото поведение.
Чувстват се емоционално мъртви или се чувстват невидими в очите на родителите си.
Самонараняването ги кара да се чувстват живи отвътре и им помага да потвърдят съществуването си.
При момичетата самонараняването може да се използва като начин за справяне с твърде взискателни родители, особено в ситуации, в които бащата е доминиращият – в случаите когато става въпрос за налагане на дисциплина или вземане на решения.
Как да разберете кога да потърсите помощ?
Тъй като юношите често проявяват самонараняващо поведение насаме или когато са с приятелите си, родителите може да не знаят, че този проблем съществува. Освен това родителите трябва да са наясно, че има голяма разлика между „самоукрасяващо“ и самонараняващо поведение. Сред младежите днес са на мода пиърсингът и татуировките като форма на самоизява. Тийнейджърите, които се самонараняват, търсят облекчение от емоционален стрес, те не се „самоукрасяват“.
Ето някои признаци, които показват, че подрастващ има проблем със самонараняващо поведение:
Следи от порязвания или изгаряния по ръцете, краката и корема.
Ножове, бръснарски ножчета и други остри предмети, скрити в детската стая.
Юношата редовно се заключва за дълги периоди от време в спалнята или банята след лош ден в училище, семейни конфликти или конфликт с връстници.
Семейният лекар, учител или друг възрастен забелязва следи от порязване или изгаряне, или сигнализира, че тийнейджърът изглежда редовно премахва космите по тялото си.
Братът или сестрата на детето са намерили окървавени бръсначи или са го „хванали“, докато се самонаранява.
Кои лечения работят?
Досега най-ефективното лечение на проблемите със самонараняването при подрастващите е семейната терапия. Един опитен семеен терапевт ще може да помогне за подобряване на семейната комуникация, да научи юношата на умения за разрешаване на конфликти и проблеми, както и да помогне за насърчаването на по-задълбочени и по-близки отношения между родителите и тийнейджърите. Групите за изграждане на умения могат да бъдат полезни и за самонараняващите се юноши. Една добра група трябва да научи тийнейджърите как да управляват настроенията си, как да придобият умения за визуализация, медитация и здравословни дейности за по-добро управление на стреса.
Как може да се предотврати самонараняването при юношите?
Родителите играят съществена роля в предотвратяването на самонараняването. У дома родителите са тези, които могат да направят приоритет времето, прекарано заедно като семейство. Родителите могат да дадат задача на детето да избере и планира седмична семейна разходка. Атмосферата вкъщи трябва да бъде спокойна и предразполагаща за тийнейджъра. Когато избухнат конфликти или възникнат кризи, членовете на семейството трябва да работят заедно като екип, за да разрешат тези ситуации. Тийнейджърите трябва да чувстват, че имат своето място в сърцата и умовете на родителите си. Те трябва да се чувстват оценени и да знаят, че родителите им ще бъдат до тях безусловно. Отговорност на родителите е да очертаят твърди граници между работата и семейния живот.
Един от начините да се постигне по-задълбочена връзка между родителите и тийнейджърите е споделянето на семейни истории. Родителите трябва да споделят с децата си какви са били техните трудности, когато са били юноши. Те също могат да споделят с тийнейджърите важните съвети и истории, които собствените им родители са споделяли с тях.
Самонараняващото поведение може да бъде опасно, особено ако младежът злоупотребява с алкохол и наркотици. Родителите трябва да заемат твърда позиция и да поставят граници спрямо подобно поведение. Родителите също трябва да възпитат у своите тийнейджъри чувство на отговорност при употребата на алкохол, както и да ги научат на здравословни начини за справяне със стреса.
Право на родителя е да се срещне с приятелите на своя тийнейджър, както и с техните родители, и да изрази притесненията си, когато са оправдани. Ако родителят открие, че детето му участва в рисково и опасно поведение, като самонараняване, той трябва да е сигурен, че семеен терапевт ще може умело да помогне на семейството и тийнейджъра с този сериозен проблем.
Източник: aamft.org