Едно от нещата, които постоянно чувам от родители на тийнейджъри, е, че те непрекъснато търсят внимание. Понякога става дума за начина, по който децата се обличат, компанията, с която се движат, амплитудите в емоциите, които демонстрират, или дори крайности в поведението, на което родителите са имали нещастието да станат свидетели, като самонараняване, разрушителни хранителни навици или заплахи за самоубийство.
Страхът и разочарованието са разбираеми, когато станете свидетели на подобно поведение, особено ако е в голяма степен разрушително. Забелязах обаче, че начинът, по който много родители избират да се справят с поведението, което смятат за „жажда за внимание“, е да не „се поддават“, което означава да го игнорират. Те вярват, че ако му се поддават, значи „възнаграждават“ това поведение. Освен това са убедени, че ако „пресушат кладенеца“ на вниманието, тийнейджърът ще преустанови поведението си.
Истината обаче е, че през повечето време това не е много ефективна стратегия. Често това, което се случва на практика, е, че „жадният за внимание“ тийнейджър стига до крайности или се обръща към други начини – връстници, онлайн връзки, социални медии – за да отговори на нуждата си от внимание.
И така, какво могат да направят родителите, ако у дома расте „жаден за внимание“ тийнейджър?
Отговорът е относително прост:
ОБЪРНЕТЕ МУ ВНИМАНИЕ
Културата на съвременното общество като че ли ни кара да се отвращаваме от идеята да търсим внимание, затова не осъзнаваме колко здравословен е всъщност викът за внимание и че това е основна човешка нужда. Можем да оприличим нуждата ни от внимание с нуждата ни от въздух, вода и храна. Това е емоционална потребност, която е толкова валидна, колкото и всички наши физически нужди. Когато хората не могат да задоволят нуждата си от внимание и ако нямат способността или зрелостта да я разпознаят и да я търсят по здравословни начини, те вместо това ще се обърнат към нездравословни средства да задоволят тази необходимост. Алтернативата на това да задоволявате нуждата от внимание е просто да се затворите емоционално и „да не ви пука“.
Нашите тийнейджъри съвсем естествено търсят внимание и ние трябва да им го дадем. Връзката родител – дете е тази, която формира основата за всяка връзка, която ще имат до края на живота си. Няма инвестиция във време, която да е по-важна от тази. Това е, което в голяма част от психологическата литература се нарича привързаност и значението ѝ не може да бъде игнорирано.
Когато родител ми каже, че неговият тийнейджър търси внимание по нездравословен начин, на първо място изпитвам благодарност, че тийнейджърът не се е отказал от живота, от опитите да отговори на своите нужди по някакъв начин. Втората ми мисъл е как мога да помогна на този родител да преформулира „жаждата от внимание“ на детето си като здравословна нужда, търсеща живота, и след това да му помогна да се научи как да посреща тази нужда по здравословни и успешни начини. Защото основният проблем не е, че тийнейджърите търсят внимание, а че го правят по нездравословни, потенциално опасни начини.
И така, как, като родители, да им дадем внимание по здравословен начин ?
Ето няколко идеи:
Разберете от какво се интересуват и ги ангажирайте с това.
Ако се интересуват от музика, слушайте с тях, задавайте им въпроси.
Видео игри? Играйте с тях.
Навън? Изведете ги на разходка.
Обсипете ги с любовта и вниманието, което имате за тях, на език, който те ще разберат и ще откликнат най-силно.
Не само ги слушайте, когато говорят с вас, но и чувайте какво ви казват.
Не омаловажавайте бурните им чувства и емоции – тийнейджърските години са труден период на объркващи чувства и сериозни промени – отделете място и време за тези чувства и проявете разбиране.
Не ги чакайте да дойдат при вас – вие отидете при ТЯХ.
Много родители ще кажат на своите тийнейджъри: „Ако някога имаш въпроси за каквото и да било, не се колебай да попиташ!“. Това е прекрасно и похвално намерение, но фактите говорят: в девет от десет случая тийнейджърът няма да поеме сам инициативата.
Отидете при него и задавайте въпроси, бъдете близо, покажете му, че се интересувате от неговите мисли, идеи, бъдещи планове, надежди и мечти.
Попитайте го как се справя и дали има нужда от подкрепа.
Бъдете присъстващи.
НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ.
Джулиана Фрулинг
Превод: Ралица Кръстева
Източник: alongsideyou.ca