Кризата на 17-те години е един от периодите на рязко и бурно развитие на човека, когато целият му живот се променя. Свързана е с големи промени в интересите, общуването и дейностите. Юношите и девойките постоянно са изправени пред избори, което пък ги прави напрегнати и стресирани.
Сред признаците, присъщи за тази криза, са упоритостта, юношеският максимализъм, временните нарушения във вегетативната и централна нервни системи. След преодоляване на кризата младежът се превръща в юноша (девойка): става по-задълбочен, целенасочен, логичен и адекватен.
Накратко, кризата на 17-те години във възрастовата психология е поредният период в динамичното развитие на човека, в който той започва да търси себе си, променя отношенията си с околните, поставя си нови цели и изработва свои нови стратегии за поведение. Въпреки името на този феномен, възрастовите граници на юношеската криза всъщност се простират от 16 до 18 години и зависят от житейската ситуация и от развитието на детето.
Основна причина за тази криза е потребността от самоопределяне. Младежите и девойките постоянно се сблъскват с различни избори: с кого да общуват, с какво да се занимават, каква професия да изберат, къде да учат. Тази ситуация е стресова за детето и затова в този период то се намира в напрегнато състояние. Най-често зрелостниците и абитуриентите се срещат със следните проблеми:
ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ
Държавните зрелостни изпити носят на учениците немалко грижи, свързани с избора на предмети и подготовката към оценяване. Най-неприятен е елементът на неизвестност, който продължава до самото начало на изпита. Юношите се готвят по примерни тестове, но никога не знаят какво точно ще се падне в изпитната зала. Освен това, за проверка на работите са необходими от 7 до 14 дни; през цялото това време зрелостниците се тревожат за резултатите си.
ВРЕМЕ ЗА ИЗБОР
Порасналият младеж избира пътя си след училище и от този избор в неговите очи зависи целият му живот занапред. Затова нервната му система се превъзбужда от размислите за това къде да замине да учи, какъв да стане, да напусне ли родния си град или да остане в него, в каква форма да се обучава, да съчетава ли ученето с работа, или да акцентира върху едно нещо.
ОЧАКВАНИЯТА НА БЛИЗКИЯ КРЪГ
На практика родителите, близките и приятелите очакват по нещо от всяко дете, даже когато то е почти пораснало. Например те очакват, че то ще се учи добре, ще може да положи изпитите си успешно, ще бъде прието в престижен университет. Също така обществото има навика да предявява своите изисквания, които понякога не са лесно постижими. Хората постоянно питат абитуриента с какво ще се занимава, готов ли е за изпитите, къде ще кандидатства, какво иска да работи. По-голямата част от девойките и юношите в периода на кризата на 17-те години още се намират в състояние на неопределеност, поради което такива въпроси предизвикват в тях напрежение и раздразнение.
ПРОМЕНИ В ОБИЧАЙНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ
С приема във висше учебно заведение или със започването на работа юношата се сблъсква с изцяло нови условия. Налага му се да поема повече отговорности, да се вписва в нов колектив, да взема собствени решения; може би се учи да живее отделно от родителите си, да решава финансови въпроси и жилищни проблеми. Периодът на адаптация също се оказва доста стресов.
Всички тези ситуации обострят проявите на юношеската криза.
При по-голямата част от децата в зряла ученическа възраст кризата на 17-те години се проявява доста ярко, поради което родителите могат да я забележат сами, без особено диагностициране. Тя се характеризира със следните признаци:
ПОЯВА НА СТРАХОВЕ
Младежът започва често да споделя притесненията си за това какво ще се случва занапред. Тревожи го бъдещето и всичко свързано с него. Страхува се, че може да се спъне, да сбърка в избора на път, да не оправдае надеждите на близките; притеснява го появата на нови отговорности и задължения. Ако някои от страховете се осъществят (например, ако оценката на държавния изпит не е достатъчно висока), детето може да изпадне в дълбока депресия.
НАРУШЕНИЯ В НЕРВНАТА СИСТЕМА
Към тази категория се отнасят проблемите във вегетативната система: световъртеж, учестен пулс, нервни тикове, скокове в кръвното налягане, диспептични разстройства, болки в гърдите и засилено потоотделяне. Освен това към невротичните реакции се отнасят и емоционалните промени: нестабилно настроение, раздразнителност, избухливост, плачливост, понижена работоспособност, повишена тревожност, засилена самокритичност, по-ниска концентрация на вниманието, несигурност в собствените сили и възможности, песимизъм.
ЮНОШЕСКИ МАКСИМАЛИЗЪМ
Така се нарича един от симптомите на кризата на 17-те години, при който младежът вижда света черно-бял: за него или всичко е хубаво, или всичко е лошо; иска или всичко, или нищо. Това е свързано с нормалните за възрастта ригидност в мисленето, егоизъм и недостатъчно житейски опит. Към признаците на юношеския максимализъм се отнасят:
-
засилената категоричност в разсъжденията;
-
упоритостта;
-
прекомерната самоувереност;
-
стремежът към възможно най-силно отличаване сред другите;
-
повишените изисквания към околните и към самия себе си;
-
липсата на желание за правене на компромиси;
-
прекомерната емоционалност в споровете и при доказване на гледна точка.
ОСОБЕНОСТИ НА КРИЗАТА
Съгласно културно-историческата теория на Л.С. Виготски, особеностите в протичането на тази криза се изразяват в промени, настъпващи в трите съставни части на личността:
-
Водещата дейност. От интимно-личностна в периода на израстване, тя се превръща в учебно-професионална. Човек трябва да се определи, да получи професия; затова е нормално в по-голямата си част личностните ресурси да се насочат към обучението и към новите познания. Общуването с връстниците отива на заден план, но не изчезва напълно от живота на юношата.
-
Социална ситуация. Тук в рамките на кризисния период също настъпват много промени: кръг на общуване, качество, цели и начини на взаимодействие с околните. Появяват се нови стратегии за поведение в конфликтите и споровете, човек се учи да аргументира гледната си точка и успешно да работи в отбор за решаване на общи задачи. Отношението на възрастните към юношите и девойките също се променя: все по-често на тях се гледа не като на деца, а като на възрастни; обръщат се към тях на „Вие“, уважават ги повече, позволяват им да изразяват себе си свободно.
-
Възникване на възрастови новообразувания. Кризата на 17-те години завършва с нови личностни качества, сред които:
-
професионално самоопределяне;
-
формиране на индивидуален начин на мислене;
-
регулиране на собственото поведение въз основа на ценности и смисъл;
-
формиране на логически интелект;
-
осъзнаване на собствената ценност и индивидуалност;
-
личностно самоопределяне.
Според концепцията на Л.С. Виготски, противоречие в кризата на 17-те години се създава от противопоставянето на две желания: да общуваме и да се изолираме. Юношата иска да общува както преди, но заради самореализацията в него се появява и потребност от уединение. Основната му задача е да намери баланса между тези две явления, като при това не губи връзка с обществото и не изтиква на заден план реализацията на собствените си възможности.
РИСКОВЕ НА ЮНОШЕСКАТА КРИЗА
Кризата в юношеска възраст се разглежда от психологията като нормален период в човешкото развитие, но от това как ще излязат от него младежът и девойката зависи по-нататъшният им живот. Понякога кризата се оказва доста рисковано явление, а причината за това често се крие в липсата на разбиращи и здравомислещи възрастни в обкръжението им, способни адекватно да възприемат случващото се и да им помогнат да се справят.
Една от неприятните последици, свързани с кризата, може да бъде неправилното професионално самоопределяне. Причините за това са разнообразни: грешка в избора, настояване от страна на родителите; прием в нежелан университет или прием в специалност, за която липсва мотивация; кандидатстване само за „компания“. Независимо от причините, след 1-3 години обучение човек осъзнава, че не е тръгнал по пътя, по който е искал. В подобна ситуация има два варианта: да остави всичко и да започне отначало, или да продължи да се учи в специалност, която не му носи морално удовлетворение. В първия случай се губят време и ресурси за обучение, оказало се ненужно, а във втория случай човек прекарва целия си живот с чувството, че не е на мястото си, и изпитва постоянен дискомфорт в професионален план.
Друг риск е възникването на девиации. В резултат от постоянния стрес някои младежи, вземайки пример от по-големите си познати и роднини, могат да започнат да „свалят напрежението“ с пушене, пиене на алкохол или приемане на психоактивни вещества.
При наличие на проблеми в самооценката и в създаването на контакти се наблюдава риск от възникване на трудности в адаптацията към новите условия: към колектива, преподавателите, формите за атестиране и проверка на знания.
МОИТЕ СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Основното, с което могат да помогнат родителите за справяне с юношеската криза, е да дадат на детето по-голяма самостоятелност и отговорност. В този период човек очаква от родителите си разбиране, подкрепа, доверие и най-важното – уважение. За него е полезно да се вслушват в мнението му, да обсъждат с него ключови семейни въпроси, да изказват доброжелателно съгласие с избрания от него път.
В този период не можете да станете приятели на детето си: то ще намери приятели сред връстниците си. Ролята на родителя е наставническа, същевременно не трябва да има натрапване, прекомерни изисквания и упреци. Юношата очаква от родителите си да го предпазват в случай на провал, но да не му се месят, без да ги е помолил. Ако абитуриентът или първокурсникът усеща уважение към себе си, той самият се отнася към по-възрастните по същия начин. Ако ли не, периодът на кризата може окончателно да развали отношенията ви с вече порасналото дете.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Понякога ни се струва, че юношата е твърде избухлив и агресивен, плачлив и депресивен, неустойчив и неопределен, но кризата на 17-те години е нормален етап от развитието му, който със сигурност ще отмине след време. Това ще се случи, когато младежът положи изпитите си, започне да учи в университет и се адаптира към новите условия. В резултат на успешния изход от кризата той ще може по-адекватно да възприеме света, да взаимодейства с околните и качествено да се занимава с професионалната си дейност.
Превод: Павла Сивова
Източник: lifemotivation.online