Самочувствието е възприятието на човека за себе си, своите възможности и способности. От това зависи как изгражда отношения с околните и как се държи в различни ситуации. Самочувствието на човек се установява в детството и продължава да се развива през юношеството. Представяме ви съветите на практикуващите психолози Елена Малкина и Мария Самсонова относно изграждането на самооценката при тийнейджърите.
Самочувствието е субективната оценка на собствената стойност. В психологията има много негови класификации. В повечето случаи се приема разграничаване на следните нива – високо, ниско и адекватно самочувствие. Психологът Мария Самсонова нарича колебанията в самочувствието естествена проява на израстването.
„Тийнейджърите често променят мирогледа си, което е пряко свързано с хормоналните изменения“, казва тя.
Как да разберем, че нашият тийнейджър има ниско самочувствие
Самсонова смята, че има две противоположни стратегии при ниско самочувствие: несигурност и тревожност, както и агресивно поведение. Несигурността и безпокойството на тийнейджъра могат да бъдат разбрани, като се обърне внимание на начина, по който се изразява. Ако често използва фразите: „Аз съм загубеняк“, „Все още нищо не разбирам“, „Няма да успея“, „Просто съм късметлия, затова ми се случи това“, „Никой не ме обича, защото не съм като всички останали“, „Аз съм лош“, „Винаги нещо не ми е наред“ и т.н., това е ясен знак за ниско самочувствие и трябва да се консултирате със специалист, за да се справите с този проблем.
Ниското самочувствие може да се прояви във факта, че детето вижда себе си и всички свои действия през призмата на негативното възприятие. То често се сравнява с други, по-успешни, според личното му мнение, връстници. Трудно му е да каже „не“, дори в ситуации, в които се налага. Трудно приема комплименти или похвали, отхвърля ги или се дразни, когато някой му направи комплимент.
Агресивното поведение може да бъде причинено от желание за защита. Най-добрата защита е нападението. Въпреки че всички тийнейджъри могат да проявяват негативизъм и да се бунтуват до известна степен, тийнейджърите с ниско самочувствие може да имат сериозни затруднения да се справят с подобни нагласи. Ето защо си струва да обърнете специално внимание, ако вашият тийнейджър изпитва трудности да се адаптира поради негативното си поведение. Той може да наруши социалните норми, да изпитва затруднения в общуването с връстници, да унижава другите, открито да проявява враждебност – това са признаци на проблеми със себевъзприемането и възприемането на света около него. Това също може да е индикатор за ниско самочувствие и изисква работа с психолог. Причините за подобно поведение се крият във високата степен на тревожност, чувство за безпомощност и в резултат на това – невъзможност за адаптиране към обществото. Агресивното поведение създава фалшиво чувство за контрол и власт.
Как да разберем, че нашият тийнейджър се нуждае от специализирана подкрепа
Според психолога Елена Малкина съществуват диагностични методи, които могат да се използват за по-точно определяне на причината за проблема със самочувствието и организиране на навременна подкрепа за подрастващия. Тийнейджър с ниско самочувствие обикновено проявява следните качества:
- прекомерна самокритичност и недоволство от себе си;
- повишена чувствителност към критика и мнението на другите;
- постоянна нерешителност и страх от грешки;
- завист към успеха на другите;
- страстно желание да се хареса;
- враждебност към другите;
- постоянна отбранителна позиция и необходимост от оправдаване на собствените действия; наднормено тегло;
- песимизъм, негативна перспектива.
„Тийнейджър с ниско самочувствие възприема временните трудности и неуспехи като постоянни и в резултат на това прави грешни заключения“, казва Малкина.
Добре ли е подрастващият да има високо самочувствие?
Много родители погрешно смятат, че високото самочувствие е полезно за тийнейджърите. Психолозите обаче не са съгласни с това.
„Завишеното самочувствие също е проблем за подрастващите. Когато детето е склонно често да надценява собствените си възможности, подобно когнитивно изкривяване може да доведе до факта, че когато се сблъска с реалността, човек осъзнава, че неговите сили и възможности имат ограничения; невъзможността да задоволи собствените си амбиции често води до депресия“, казва Мария Самсонова.
Според нея е добре, когато тийнейджърът има здраво, адекватно самочувствие. Реалистичното и обективно самочувствие се счита за адекватно, когато човек формира мнение за себе си въз основа на факти, а не на спекулации.
„Адекватното самочувствие се формира, когато детето има положителни убеждения за себе си и заобикалящия го свят, разбира добре своите възможности и ограничения, успешно се социализира и не изпитва затруднения с нормите и правилата на поведение в обществото”, казва Мария Самсонова.
Както отбелязва още тя, оценките в училище не са показател за ниско или адекватно самочувствие. Точно както отличен ученик може да има ниско самочувствие, тийнейджър със слаби оценки може да има адекватно самочувствие. Тоест, отличното или посредственото представяне в училище невинаги е показател за наличието или липсата на проблеми със самочувствието.
За да се формира адекватно самочувствие при един подрастващ, е много важно да се зачитат неговото мнение, нужди и желания, физически и психологически граници, да се установи конструктивен диалог и да се преговаря.
Според Елена Малкина самочувствието е от основно значение в живота на всеки тийнейджър. Той обръща голямо внимание на своите лични качества, действия и външен вид. За него е много важно как изглежда в очите на другите.
„Формирането на самочувствието се влияе от отношението на значимите хора в живота му – това могат да бъдат родителите, учителите, съучениците, приятелите или други близки хора. Следователно, често срещано явление е, когато родителите се хвалят с постиженията на децата си и сравняват ги сравняват с техните връстници. Това е изключително нездравословна тенденция, която води до завишени очаквания от децата и действията им, които те не могат да оправдаят“, отбелязва Малкина.
Вместо това психологът предлага на родителите да сравняват постиженията на детето си с предишните му постижения и да проявяват положително отношение дори към най-незначителните му победи. И най-важното, не очаквайте от тийнейджъра си това, което той не може да покаже по обективни или субективни причини. В случаите, когато е трудно или невъзможно да установите диалог с него, психолозите препоръчват да се потърси професионална помощ.
Превод: Ралица Кръстева
Източник: oper.kaktus.media