Анкета по проект Мотивационни работилници „Има защо“ за 2020 г. – обобщение и анализ

ДОКЛАД

 ОБОБЩЕНИЕ И АНАЛИЗ НА АНКЕТА ПО ПРОЕКТ „МОТИВАЦИОННИ РАБОТИЛНИЦИ „ИМА ЗАЩО” ЗА 2020 г.

 

През 2020 г. екипът на Мотивационни работилници „Има защо”  предложи анкета,  целяща проучване на нагласите на съвременните млади хора по отношение на различни рискови фактори, както и изясняване на нуждите от подкрепа във връзка с преодоляване на възрастови кризи и различните форми на девиантно и делинквентно поведение: агресия, зависимости от психоактивни вещества, хранителните и сексуални разстройства, разстройство на идентитета, затруднения в изграждането на социално приемлива ценностна ориентация.

Темите на са подбрани на случаен принцип. Увеличаващите се в последните години прояви  на отклоняващо се поведение през периода на юношеството индикират разрушаване на нормативните цялости на общественото и индивидуалното съзнание. Това води до промени в представите на индивидите за дължимото поведение и количественото и качествено преструктуриране на обществени девиации. Изучаването характера на тези отклонения е важна стъпка в цялостния процес на тяхното коригиране.

Девиантно поведение: Девиантното поведение представлява специфична форма на социална активност, която се отклонява съществено от обществените норми. От гледна точка на девиантологията се разграничават: позитивна девиантност, насочена срещу преодоляването на консервативни разбирания или оценки (представители на този тип девиации са новаторите или хората, променящи стереотипните форми на мислене) и негативна девиантност – отнасяща се до съзнателно нарушаване на социалните норми, вследствие на стремеж за удовлетворяване на собствените потребности и желания, за доминиране и себедоказване.

Форми на девиантно поведение: Психологията на девиантното поведение в научния обхват на своите анализи, разграничава няколко основни вида девиации: алиенация, агресивно поведение, адиктивно и зависимо поведение, делинквентно поведение. Всяка една от тези разновидности съществува относително самостоятелно, макар и между отделните форми да има взаимозависимост. Освен това две форми на девиантност могат да се съвместяват в живота и поведението на една и съща личност.

Една от най-често срещаните девиантни форми, която е обект на внимание от всички подходи на изучаване на отклоняващо се поведение е агресивността. Агресивните действия се оценяват като неприемлива реакция на стимули от околната среда, които носят заплаха, или като действия, които имат за цел да унизят, обидят или експлоатират околните. Чрез агресивното поведение се накърняват интересите и самоуважението на другите. То е израз на стремежа на комуникиращия към контрол и превъзходство.

Важно е уточнението, че “агресия” и „агресивност” са две сходни понятия, но не се припокриват напълно. Понятието „агресивност” се отнася до явление на относително постоянна готовност за превръщане в агресия при разнообразие от различни ситуации.

Адиктивното (пристрастено) поведение обозначава специфична форма на отклонение в поведението, която се разглежда като преходен етап към установяване на различни форми на зависимост  (наркомании, токсикомании, алкохолизъм и др.).

Делинквентното поведение обхваща различни форми на детска престъпност – противообществени и аморални действия, посегателства над личността, вандализъм и др. Тези правонарушения не се санкционират по съдебен ред, а се прилагат специализирани възпитателни мерки.

Възрастова специфика на юношеския период: Отклоняващото се от обществените норми поведение на част от подрастващите е обусловено от различни по същност социални и личностни фактори. Тяхното разграничаване и измерване е сложен процес, имайки предвид обстоятелството, че се реализира в най-динамичиния период от развитието на личността. Юношеството (13-18 год. възраст) се характеризира с преобразуване на интересите и потребностите, с лабилност на стремежите и целите и чести промени в мотивите. Поради това при много от подрастващите с отклоняващо се поведение личностното развитие сочи постепенно или скокообразно дестабилизиране на социалните позиции, съпътствано от нарастващи психични деформации и готовност за противообществена изява. Негативно и в значителна степен се изменят отношенията на девиантните лица със социалната среда. Отклоненията постепенно обхващат тяхната насоченост, нравственото съдържание на самосъзнанието, мотивационната сфера или личността като цяло.

Премахването на причините за тези девиации в генезиса и поведението на подрастващите е важен обществен проблем. Проведено през 2015 г. изследване (Пенева, Ив., Николова, Б., 2015.), проследява насочеността към отклоняващо се поведение през периода на юношеството. Проучват се междуполовите различия по отношение на склонността към преодоляване на норми и правила, към адиктивно и самонараняващо поведение, склонността към агресия, насилие и делинквентно поведение, и способността за контрол над емоционалните реакции. Резултатите от проведеното изследване потвърждават наличие на характерна полова изразеност по отношение на склонността към отклоняващо се поведение. Установява се, че девойките са по-склонни към агресивно, делинквентно и социално желателно поведение, а юношите проявяват изразено адиктивно поведение. По-ясно изразената склонност на девойките към девиантно поведение, с известна степен на вероятност, може да бъде свързана със стремежа към еманципация, характерен за женската популация в световен мащаб през последните десетилетия, както и със средовите условия, в които съвременните български младежи израстват.

От изложеното по-горе става ясно, че форми на делинквентно поведение са различни отклонения, вкл. хранителните разстройства и ценностната дезориентация, възпрепятстваща и формирането на идентитет. Проблемът с употреба и зависимост към психоактивни вещества добива сериозни размери. През 2019 г. беше проведено седмото по ред изследване по Европейски училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD). Резултатите от него посочват:

• По отношение на употребата на наркотични вещества поне веднъж в живота, сравнителните данни показват, че България е на едно от първите места сред европейските страни. Нашата страна участва в този проект от 1999 г., като оттогава нивото на употреба се е увеличило с 16 процентни пункта, към 2020 г. нивото е паднало на 10 процентни пункта.
• Средна възраст на първа употреба на наркотични вещества – 13 г. Основното вещество е марихуана, амфетамини, метаамфетамини.
• През 2019 година в България са идентифицирани 18 нови психоактивни вещества, а в Европа през последните години се идентифицира за първи път по едно ново психоактивно вещество седмично.
• През 2019 г. са идентифицирани 53 нови психоактивни вещества.

 

По-долу в табличен вид е представена статистика, предоставена от Националния статистически институт и Център за обществено здраве и анализи, засягаща рисковете от социална и психична дисфункция на българските младежи в пубертетна възраст.

Таблица № 1: Данни от НСИ, даваща информация за малолетни и непълнолетни извършители на     противообществени прояви, свързани с употреба на наркотици

Таблица № 2: Данни от НЦОЗА, даваща информация за брой пациенти с психични разстройства, свързани с употреба/зависимост към ПАВ

От проведената от екипа на Мотивационни работилници „Има защо” анкета става ясно, че в известна степен се потвърждават изнесените по-горе данни. Но е важно уточнението, че настоящото проучване не претендира за научна стойност. По-скоро е ориентирано към нуждите от подкрепа на подрастващите във връзка с често срещани проблеми като: недостатъчното внимание, което се отделя на децата в семейството, агресивните нови технологии, достъпната информация от всякакъв род, заместването на живото общуване с връзки през социалните мрежи, изолацията и др.

В периода март – декември 2020 г са анкетирани 295 лица, във възрастов диапазон 14 – 18 години. Айтемите (твърдения) са групирани в отделни категории, изследващи различни феномени: „Агресия и самоагресия” (6 айтема); „Употреба и зависимост към ПАВ” (5 айтема); „Хранителни разстройства” (5 айема); „Здравословен начин на живот” (5 айтема); „Сексуална култура” (5 айтема); „Ценностна система” (3 айтема); „Култура на поведение в интернет пространството” (3 айтема). Възможностите за отговори са групирани в 5-степенна скала на склонност към твърденията:

• „1” – не съм съгласен;
• „2” – донякъде не съм съгласен;
• „3” – нито съм съгласен, нито съм несъгласен;
• „4” – донякъде съм съгласен;
• „5” – напълно съм съгласен.

По-голямата част от изследваните лица са момичета (89,2 %), момчетата са 10,8%.

 Агресия и самоагресия

• През последните 12 месеца съм опитвал да нараня някого 

От представеното графично изображение става ясно, че изследваните лица демонстрират ниска степен на съгласие, под средната степен на осредняване и висока степен на несъгласие с предложеното твърдение. Данните сочат за ниска степен на агресия/нараняване на околните от изследвания контингент в ежедневната комуникация през последните 12 месеца.

 

• Проявявам агресия към околните често

От графичното представяне става ясно, че склонностите към твърдение №2 по скала „Агресия и самоагресия”, са идентични на тези към твърдение №1. Характерната поляризация на несъгласителната склонност ясно се очертава. Изнесените данни са доказателство, че изследваните лица рядко проявяват агресия към околните.

 

• Проявявам агресия към себе си, когато не съм доволен/а от действията си

Графиката, изобразена на фигура №4, ясно демонстрира тенденциите по отношение на самоагресивните актове в поведението на изследваните лица. В склонностите към  това твърдение не се наблюдава ясна поляризация, както при предните две. Съгласителните и несъгласителните тенденции към това твърдение са, най-общо казано, осреднени. Представените данни сочат, че:

• около 50% от изследвания контингент не съобщават за категорични прояви на самоагресивни актове;
• около 35% от изследваните лица съобщават за проява на самоагресия.

 

 

• В училищна среда не се чувствам сигурен/а, заради агресивното поведение на съученик/съученичка

От представената графика ясно личи, че изследваните лица в голяма степен не се чувстват застрашени от съученици/съученички в училищна среда. Сравнително малка част от изследвания контингент чувства заплаха от околните връстници в училище.

 

• Проявявам агресия в семейството си

Графично представените данни ясно говорят за изключително редки прояви на  агресивни тенденции в поведението на изследваните лица към членовете на семействата им. Над 70% от тях, с известна степен на категоричност, посочват липса на агресия от тяхна страна към семействата им.

• Трудно контролирам емоциите си

Представените резултати не се характеризират с категоричност по отношение на склонност към твърдението. Все пак, видно е, че по-голямата част от анкетираните са съгласни с твърдението, че трудно контролират емоциите си. Но на фона на общата осредненост на склонностите към твърдението, става ясно, че уменията за емоционален самоконтрол сред подрастващите не са на високо ниво.

 

Анализ и обобщение по скала „Агресия и самоагресия”

Анализът на представените  данни по скала „Агресия и самоагресия” включва обобщаването на склонностите към различните твърдения в буквален аспект. Това дава основание за тази част от анкетата да се направят следните заключения:

• Изследваният контингент рядко е проявявал агресия през последната година;
• Изследваните лица демонстрират в малка степен агресивни прояви в училищна среда;
• Участниците в посочената извадка рядко проявяват агресия в семейна комуникация и обстановка.

Най-общо казано, нивата на агресия не са високи.

Предвид възрастовия диапазон на изследваните лица обаче, както и противоречивите склонности към твърдението „Трудно контролирам емоциите си”, може да се обобщи, че агресивните тенденции в конкретната извадка биха могли да са на по-високо ниво от демонстрираните от тях. Този факт, с известна степен на вероятност, се потвърждава от обстоятелството, че поляризацията в крайностите на предпочитанията в някои от айтемите би могла да се счете за висока степен по скала „Лъжа” (ако в конкретната анкета съществуваше такава). Друг хипотетичен фактор, провокиращ подобно твърдение, е този, че във възрастовата група на изследвания контингент, нервната система е изключително лабилна и неукрепнала. Това е предиктор на едно често импулсивно и необмислено поведение, което включва агресивни прояви.

Притеснение будят данните по отношение на самоагресивните актове и самоотношение у изследваните лица. Вероятна причина за самоагресивните действия биха могли да бъдат: вмененото чувство за вина, неизградени умения за справяне, липса на позитивна комуникация със значимите възрастни, психични отклонения и др. Интерес биха представлявали и по-задълбочени проучвания по конкретния проблем.

Употреба и зависимост към психоактивни вещества

• Опитвал/а съм да пуша цигари

Графичните данни ясно показват склонностите към твърдението „Опитвал/а съм да пуша цигари”. Около 60% са опитвали пушене на цигари, а едва около 30% не са опитвали.  На фона на високите стойности в крайните предпочитания на скалата, средните стойности не представляват интерес за анализ.

• Пуша цигари всеки ден

Изнесените графични резултати по отношение на твърдението „Пуша цигари всеки ден” категорично сочат обратна зависимост, в сравнение с първия айтем от категорията, а именно: около 35% процента от изследваните лица пушат ежедневно цигари, докато около 58% от тях не употребяват ежедневно цигари.

 

• Пробвал/а съм алкохол (бира, вино, твърд алкохол)

Резултатите от проведеното проучване във връзка с твърдението „Пробвал/а съм алкохол (бира, вино, твърд алкохол), са категорични – над 70% от изследваната извадка подрастващи са пробвали алкохол. Процентът на неопитвали напитки с алкохолно съдържание е драстично по-малък, в сравнение с опитвалите – едва около 15%.

 

• В последния месец съм пил/а алкохол често

По отношение на ежедневната употреба на алкохолни напитки, резултатите демонстрират обратна тенденция в сравнение с предишния айтем, а именно: около 70% от изследваните подрастващи посочват, че не употребяват алкохол често, докато около 14% от тях споделят, че употребяват алкохол често.

• Пробвал/а съм наркотични вещества

Резултатите от проведеното проучване във връзка с твърдението „Пробвал/а съм наркотични вещества”, са категорични – над 80% от изследваната извадка подрастващи не са пробвали наркотици. Процентът на опитвалите наркотици е драстично по-малък – около 14%.

Анализ и обобщение по скала „Употреба и зависимост към психоактивни вещества”

Резултатите от проведеното проучване във връзка с употребата и зависимостта към психоактивни вещества будят тревога. Висок е процентът на опитвалите алкохол – над 70% от изследваните подрастващи. Не е за пренебрегване фактът, че около 15% от анкетираните употребяват алкохол често, както и обстоятелството, че около 35% процента от тях са пушачи. Не по-малко е тревожна информацията по отношение на употребата на наркотици – около 13% от изследваните лица са пробвали да употребяват наркотично вещество.

Вероятните причини за тези тревожни тенденции са редица фактори като: дисфункционална семейна среда, желание за утвърждаване в конкретно обкръжение, психично заболяване и др. Интерес събуждат данни, предоставени от Националния фокусен център към НЦОЗА, представящи в обобщен вид причините за употреба на наркотици сред подрастващите:

Хранителни разстройства

• Знам за различните видове хранителни разстройства (анорексия, булимия и др.)

По отношение на информираността за хранителните разстройства, резултатите демонстрират тенденция на сравнително широка информираност при изследваните подрастващи, а именно: над 60% от изследвания контингент посочва, че знае за хранителните разстройства (анорексия, булимия и др.), докато около 17% от тях споделят, че не познават упоменатите разстройства.

• Знам, че хранителните разстройства са психични заболявания

Резултатите за твърдението „Знам, че хранителните разстройства са психични заболявания” , са в голяма степен сходни с тези за твърдение №1. Около 70% от анкетираните подрастващи имат по-задълбочени познания за хранителните разстройства, докато около 15% от тях не притежават такива.

• Смятам, че имам хранително разстройство

Данните по твърдението „Смятам, че имам хранително разстройство” посочват, че около 80% от анкетираните не считат, че страдат от хранително разстройство, но около 8% от тях, са склонни да смятат, че са развили подобно заболяване.

 

• Бих могъл/ла да забележа, ако приятел/ка има хранително разстройство

• Спазвам хранителен режим

Фигуративно представените данни сочат, че изследваните подрастващи в голяма степен не спазват хранителен режим, но над 15% от изследвания контингент има уклон към спазване на хранителен режим.

 

Анализ и обобщение по скала „Хранителни разстройства”

Данните от проведеното проучване по отношение на хранителните разстройства сочат, че изследваните подрастващи в голяма степен са добре информирани за проявите и развитието на хранителните разстройства. Този факт дава увереност да се счита, че организираните Мотивационни работилници „Има защо” биха могли да задълбочат дискусията и информираността във връзка с превенция на разстройствата при храненето. Притеснение буди фактът, че 15% от изследваните подрастващи спазват хранителен режим. Строгите ограничения в храненето в този възрастов период, са един от индикаторите за развиване на хранително разстройство. Важно е подрастващите да имат предвид, че точната причина, водеща до хранителни разстройства, не е известна и до днес. Според специалистите, комбинацията от биологични, психологични и социално-културни фактори допринася най-активно за развитието на тези заболявания. Биологичните фактори включват гените и хормоналните нарушения. Психологическите се дължат на ниско самочувствие, свързано с негативен образ за собственото тяло и неудовлетвореност от външния вид. Към социално-културните спадат стресът, натоварващи преходи или промени в живота, неадекватна семейна среда, както и професии и спортове, в които се поставя акцент върху поддържането на слабо тяло, като гмуркане, балет, гимнастика и др.

Статистика за хранителните разстройства на Американската асоциация за хранителни разстройства към 2107 г. посочва:

• 91% от жените студенти потвърждават, че контролират теглото си чрез диети. 22% са на диета “често” или “постоянно”;
• 86% съобщават за начало на хранително разстройство на 20 годишна възраст; 43% съобщават за начало на хранително разстройство от 16 до 26-годишна възраст;
• Анорексията Е третата НАЙ-разпространена хронична болест през юношеството;
• 95% от тези, които имат хранително разстройство, са на възраст от 12 до 28 години;
• 25% от заболелите в училищна възраст използват и пургативи, за да регулират теглото си;
• При жените между 15-24 годишна възраст смъртността, предизвикана от анорексия, е 12 пъти по-висока от смъртността, причинена от каквито и да било други причини;
• Около ½ от момичетата в тийнейджърска възраст и 1/3 от момчетата в същата възраст използват нездравословни методи за регулиране на теглото: пропускане на хранения, гладуване, пушене на цигари, повръщане и приемане на лаксативи;
• В изследване, проведено сред 185 момичета от колеж, показва, че 58% чувстват натиск, че трябва да бъдат с определено тегло, а от 83-те% момичета на диета, 44% са били с нормално тегло.

Здравословен начин на живот

• Често спортувам през свободното си време (плуване, тичане, фитнес и др.)

Данните по твърдението „Често спортувам през свободното си време (плуване, тичане, фитнес и др.)” посочват, че над 50% от анкетираните не спортуват, а процентът на спортуващите е наполовина по-малък – около 27%.

• Често ям плодове и зеленчуци

Графично представените данни сочат, че около 50% от изследваните подрастващи в голяма степен са склонни да ядат често плодове и зеленчуци.

• Изпивам около 2 литра вода на ден

Данните от предпочитанията на изследваните по твърдението „Изпивам около 2 литра вода на ден” сочат, че близо 50% от тях изпиват по около 2 литра вода на ден, докато около 30% процента от тях приемат различно от 2 литра количество вода на ден.

• Често пия газирани напитки и сокове

Резултативните процентни стойности по отношение на предпочитанията на тийнейджърите по твърдението „Често пия газирани напитки и сокове” визуализират ниска амплитуда на положителната и негативна склонност към употреба на газирани напитки и сокове. Все пак се очертава тенденция към сравнително рядка  употреба – около 45% , докато честата варира около 37%.

• Често ям нездравословни храни (пица, бургери и др.)

Резултатите по отношение на твърдението „Често ям нездравословни храни (пица, бургери и др.)” изясняват склонност на изследваните лица към употреба на нездравословни храни – около 49%. Уклон към по-здравословно хранене имат драстично по-малко изследвани тийнейджъри – около 26%.

 

Анализ и обобщение по скала „Здравословен начин на живот”

Данните от проведеното проучване по скала „Здравословен начин на живот” сочат, че склонност към водене на здравословен начин на живот имат близо 50% процента от изследваните лица. Впечатление правят резултатите по отношение на неспортуващите тийнейджъри  – около 50% и тези, които посочват честа употреба на нездравословни храни – около 49%.

Предвид тези притеснителни цифри, обнадеждаваща би била тенденцията за отваряне на пространство, в което тийнейджъри да дискутират и споделят мнения по темата за здравословен начин на живот, с цел да открият равновесието между храненето и активните забавления. Съвременното бързо темпо на живот, претоварената учебна програма, вредните хранителни модели в рекламите и младежките списания имат негативно влияние върху функционирането и развитието на младия организъм. Още повече, че лошите хранителни навици от този период могат да доведат до здравословни рискове за целия по-нататъшен живот.

 Сексуална култура

• Имал/а съм сексуален контакт

Данните по твърдението „Имал/а съм полов контакт” посочват, че около 54% от анкетираните не са осъществявали полов контакт, докато около 40% от тях индикират за осъществен полов контакт/и.

• Запознат/а съм с порнографската индустрия

Резултатите по отношение на твърдението „Запознат/а съм с порнографската индустрия” изясняват склонност на изследваните лица към отговорите с положителна насоченост – около 54%.  Липса на информация по конкретното твърдение индикират около 33%.

• Знам за различните методи за контрацепция (предпазване от болести, предавани по полов път и бременност)

Висока поляризация към склонностите с положителна насоченост по отношение на твърдението, касаещо информираността за контрацепционите методи, е видна. Около 80% от изследваните подрастващи вероятно са добре информирани, докато само около 10% клонят към неинформираност по темата/твърдението.

• Знам какво е СПИН/ХИВ-вирус

Както и към предното твърдение, така и към твърдение „Знам какво е СПИН/ХИВ-вирус” се наблюдава изключителна поляризация към положителните информативни склонности на изследваните лица – около 88%. Склонности към индикация за неинформираност индикират около 4% от подрастващите, попълнили анкетата.

• Знам в кои случаи настъпва бременност

На фиг. №28 ясно се вижда склонността към положителни отговори на изследваните подрастващи по отношение на твърдението „Знам в кои случаи настъпва бременност” – около 87%, както и ниският процент на неинформираните по този въпрос тийнейджъри – около 5%.

 

Анализ и обобщение по скала „Сексуална култура”

Сексуалната култура представлява съвкупност от знания, ценности и модели на поведение, определящи отношението на личността към сексуалния живот като неизменна компонента от физическото и психичното развитие на индивида и на неговото възпроизводство. Сексуалната култура и сексуалното поведение на подрастващите са важни фактори както за оформянето им като пълноценни личности, така и за възникване на редица медицински, психо-социални и педагогически проблеми.

Изследваните в анкетното проучване на Мотивационни работилници „Има защо” подрастващи индикират високи стойности на склонност към положителни отговори по отношение на айтемите, свързани с информация за важни пунктове от половата култура – порнографска индустрия, контрацепция, СПИН/ХИВ, бременност. По отношение на реализацията на полов контакт резултатите не са така позитивно поляризирани. Но все пак малко над половината тийнеджъри клонят към липса на полов контакт.

Предвид изнесените данни, със сигурност би повлиял позитивно вариант, който да провокира тийнейджърите в България да споделят притесненията си и да набавят необходимата им информация, за да се наслаждават на един пълноценен и здравословен сексуален живот в бъдещето им на зрели личности.

Ценностна система

• Личност в живота ми е силно мотивираща (известен човек, член на семейството, приятел)

По отношение на твърдението „Личност в живота ми е силно мотивираща (известен човек, член на семейството, приятел)” склонността към положителни предпочитания на отговорите на изследвания контингент е видима – около 50%. Отрицателните склонности са около 30%.

• За мен е важно да изградя собствена ценностна система

Висока поляризация към склонностите с положителна насоченост по отношение на твърдението, касаещо изграждането на собствена ценностна система, е видна – около 83%. Около 8% клонят към обратното.

• Смятам, че младите хора не държат на ценностите толкова, колкото би следвало

По отношение на твърдението „Смятам, че младите хора не държат на ценностите толкова, колкото би следвало” склонността към положителни предпочитания на отговорите на изследвания контингент е видима – около 70%. Отрицателните склонности са около 10%.

Анализ и обобщение по скала „Ценностна система”

Напоследък множество научни проучвания разкриват съществено различие в семейните модели и ценности, присъщи на културите в югоизточната и северозападната част на Европа. Най-общо се говори за „родово-колективистични“ ценности, характерни за средиземноморската и източноевропейската традиция. Те се различават съществено от „индивидуалистичните“ семейни ценности, присъщи на западно и централноевропейските култури, и най-вече на скандинавските традиции. В тези култури децата много по-рано се отделят от родителите си, преминават през период на самостоятелно самоутвърждаване и добиване на самостоятелност, и сравнително по-късно сключване на брак или създаване на семейство. Връзките с родителското семейство са по-слаби за сметка на социалните и професионални връзки, с които се обграждат младите семейства в северна, западна и централна Европа.

Югоизточният модел е свързан с по-здрава патриархална традиция, която определя по-дълъг период на свързаност на младите хора с родителските семейства и родовата общност. Присъща е по-ранна възраст на създаване на собствено семейство, но то като правило дълго време остава в икономическа и социална зависимост от семейството на родителите. Очакванията за социална и психологична подкрепа между различните генерации е значително по-силна и включва както продължително обгрижване на вече пълнолетни деца, така и лично обгрижване на възрастните родители от техните вече семейни деца.

В конкретната скала „Ценностна система” от анкетата на Мотивационни работилници „Има защо”,  прави впечатление категоричността в склонностите към самостоятелност на изследваните младежи по отношение както на изграждането на собствена ценностна система, така и във връзка с неподдържането на утвърдените вече ценности. Този факт е относителна нормалност за възрастовия диапазон на изследваните лица, но и достатъчно основание да се счете, че е необходима подкрепа на младите хора във връзка с изясняването на понятието „Ценностна система”, както и по отношение на изграждането ѝ в индивидуален и социален контекст.

 

Култура на поведение в интернет пространството

• Знам, че не трябва да споделям паролите си за достъп до интернет с никого

Резултатите по отношение на твърдението „Знам, че не трябва да споделям паролите си за достъп до интернет с никого” изясняват склонност на изследваните лица към отговорите с положителна насоченост – около 92%.  За незнание по отношение споделянето на пароли в интернет споделят под 6% от изследваните юноши.

 

• Знам, че информацията за хората в интернет профилите може да не е вярна

Както и към предното твърдение, така и към твърдение „Знам, че информацията за хората в интернет профилите може да не е вярна” се наблюдава изключителна поляризация към положителните информативни склонности на изследваните лица – около 95%. Склонности към неинформираност индикират около 3% от подрастващите, попълнили анкетата.

• Общуването с хора в социалните мрежи ме е карало да се чувствам застрашен/а

Сравнително близките резултативни склонности са ясно видими от фиг. №34. Около 50% от изследваните младежи не са се чувствали застрашени понякога от общуването в интернет, докато около 30% понякога са се чувствали застрашени.

Анализ и обобщение по скала „Култура на поведение в интернет пространството”

Ярко изразените склонности към положителни отговори във връзка с яснотата от опасности в интернет пространството (айтеми №1 и №2) силно контрастират със сравнително близките резултативни склонности по айтем №3 от скалата „Култура на поведение в интернет пространството”. С известна степен на вероятност, този факт би могъл да се интерпретира по следния начин: лицата от изследваната извадка са в пубертетна възраст. Пубертетът носи със себе си желание за бърза промяна, неустойчивост и желание за реализация и значимост. Това вероятно е и причината изследваните млади хора да имат неправилна преценка по отношение на уменията си за безопасно сърфиране. А всъщност да имат необходимост от още информация и формиране на умения, за да ползват пространството сигурно, безопасно и в същото време ефективно.

Препоръки

Целта на проекта „Мотивационни работилници „Има защо” е предоставянето на пространство, в духа на християнските ценности, за дискусии и споделяне по проблемни теми на младежи в тийнейджърска възраст, както и организиране на срещи и групови занимания с интересни личности и във връзка с евентуални бъдещи професии.

Установяването на същински и ползотворен контакт със съвременните младежи е предизвикателство за всяка институция, професия, човек – не само в България, а в световен мащаб. Немалко проучвания установяват, че автентичността в общуването, съчетана с професионални техники и подходи, е рецепта за благополучие в този аспект. От изключителна важност е фактът, че мотивационните работилници не са проект, развиващ терапевтична дейност. В този смисъл е необходимо груповите занимания да се провеждат под супервизия от психолог, който да възпрепятства влизането в прекалена дълбочина по темите, предвид риска от негативни последици за психоемоционалния статус на всеки участник. От значение също са и броят на участниците в групите, както и информация за склонност/несклонност към конкретна девиация на всеки от участниците.

Правилото за конфиденциалност, спазвано от всеки, уважаващ себе си експерт в областта на психичното здраве, би могло да бъде спазено безпроблемно в провеждането на срещите по мотивационните работилници, стига да не се касае за информация, споделена от участниците, свързана със заплаха за човешки живот и, разбира се, след попълнена и подписана декларация за информирано съгласие от родителите на участниците под 18-годишна възраст.

Настоящото анкетно проучване е явно доказателство за актуалността на предложените от проекта дейности.

Необходимо е да бъдат отчетени редица обстоятелства, затрудняващи или възпрепятстващи ефективността на инициативата. Добре би било да се обогати обхватът на различните акценти по начинанието. Например, обмисляне за включване на работилница за родители. Доводът за това е обстоятелството, че колкото и усилия да положи човек, за да усъвършенства себе си, поставен отново в условията, които са допринесли за отключването на конкретния му проблем/слабост, не би могъл да продължи пълноценното си съществуване, ако няма промяна в самата среда (семейството). В този смисъл, добър вариант е да се предложат на обществеността и работилници за родители. Семейството е важен фактор в живота на всеки подрастващ. Често пъти родителите се объркват или не знаят как да реагират на промените и по този начин допринасят, без да искат, за девиантните поведенчески изменения у децата си.

Важно е също да се обърне внимание на представянето (наименованието) на конкретните работилници като привлекателен и позитивен, развиващ личността акцент. Например: вместо работилница „Употребяваш ли?”, би могло да се наименова „Избирам да бъда независим”; вместо „Хранителни разстройства” – „Аз вече се харесвам!”; вместо „Сексуални злоупотреби” – „Да поговорим за секса”. Основанието за това е, че в колкото по-малка степен се споменава конкретността на разглеждания в работилниците проблем и колкото повече се насочва вниманието към живот без него, толкова по-желано за овладяване става поведението, свързано с нормалност.

На последно място, но не и по приоритетност, е важно да се отбележи, че добър подход за позитивна алтернатива на нежелано поведение е „Промяна чрез преживяване”. Би било интересно за всеки подрастващ да се включи в креативна дейност (екскурзия, посещение на театър/кино, състезание/курс по готварство, фотоконкурс и др.), според собствените му предпочитания. В една добре организирана и контролирана креативна група биха могли да се видят, обсъдят, преживеят различни аспекти от желана личностна трансформация и реализация.

Световната динамика безспорно налага бърза промяна и адаптация на всяка човешка дейност. Проектът „Мотивационни работилници „Има защо” не прави изключение. Екипът непрекъснато следи и обновява подходите за комуникация и подкрепа на личностното усъвършенстване на младежите, с които работи. Това е и причината за включването и промяната на различни компоненти, които не биха могли да бъдат представени и/или предложени в настоящия доклад.

Заключение

Пубертетът носи със себе си бързи физиологични изменения, които могат да причинят безпокойство, тревожности и неудобства. В тази възраст настъпват и редица емоционални промени, тъй като младежите се опитват да намерят нова социална среда извън семейството си и да утвърдят своята роля в тази среда. Този процес помага на младите хора да станат независими и уверени в себе си, но може да доведе до конфликти, отхвърляне, разочарования, стрес. Пътят към самостоятелността и зрелостта неизбежно минава през нови преживявания, някои от които могат да бъдат рискови и даже опасни. В желанието си да се впишат сред своите връстници много младежи експериментират с алкохол, цигари и дори наркотици. Сексуализираната медийна среда и натискът върху децата да поддържат определен външен вид могат да доведат до депресия,  ниска самооценка, хранителни разстройства, проблеми със съня и други психо-емоционални проблеми. Следващите в списъка на предизвикателствата са тези, свързани с представянето в училище, сексуалността и междуполовите отношения, конфликтът между поколенията, тормозът от връстници.  На интернет и на дигиталните технологии не би следвало да се гледа като на отделно предизвикателство  в този  списък.  Всъщност те представляват инструмент, чрез който същите стари предизвикателства, описани по-горе, се проявяват под нова форма.

В тази връзка, както и във връзка с резултатите от предложената и проведена от Мотивационни работилници „Има защо”, анкета, е важно да се отбележи необходимостта от създаване на контролирано пространство за деца и младежи, които изпитват затруднения в различни аспекти при израстването си. Данните от проведената през 2020 г. анкета сочат, че формираните теми, дискусии, игрови похвати и мероприятия по проекта „Има защо”, са в голяма степен необходими. Важно е да се отбележи, че с инициативите на проекта се предлагат интересни и информативни начини на общуване с младите хора по основни теми, свързани с тяхното съзряване и рискове на средата. Мотивиращи и образователни еднодневни срещи,  които ще се провеждат на неутрално място в центъра на София с участието на специалисти по различни актуални теми и интересни личности, които младежите са в състояние да припознаят като ролеви модели.

Независимо от усложненията по пандемичната обстановка в световен мащаб, екипът по проекта гъвкаво предлага варианти и за онлайн мотивационни работилници, за да отговори на нуждите на съвремието. И за да напомни, че ИМА ЗАЩО!

05.01.2021 г.                                                                                                                                                

Гр. София                                                                                    

Изготвил:

Боряна Николова-Христакова, психолог

Боряна Емилова Николова-Христакова е магистър по психология и докторант на Югозападен университет „Неофит Рилски”, гр. Благоевград. Има опит от активна работа с юноши с девиантно и/или делинквентно  поведение; работа с деца и юноши, лишени от родителски грижи; работа с деца в училищна възраст; семейно консултиране; организационно-консултативни умения; научно-изследователска дейност в областта на психологията. Работила е като училищен психолог, а в момента е психолог и обществен възпитател в МКБППМН, Столична община, район „Кремиковци” и психолог в Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите – София.