В съвременния свят живеем подвластни на все по-силни социални и културни стимули да изглеждаме възможно най-добре, така че не е изненадващо, че много хора се стремят да се представят във възможно най-добрата светлина – особено онлайн. Все повече изследвания обаче разкриват, че цифровите филтри за красота имат отрицателно въздействие върху психичното ни здраве. Филтрите за красота са специфични инструменти за редактиране на снимки, които използват изкуствен интелект, за да променят чертите на лицето ни на снимките. Често срещаните филтри са „skinny filter“ в TikTok, който прави лицето ни да изглежда по-слабо, и „perfect face filter “ в Instagram, който коригира чертите на лицето според идеалното съотношение.
Доклад на City University of London установява, че филтрите за красота стават все по-популярни в социалните медии. Например Snapchat установи, че над 90 % от младите хора в Съединените щати, Франция и Обединеното кралство използват филтърни продукти в своите приложения. Освен това Meta съобщава, че над 600 милиона души са използвали филтри във Facebook или Instagram. Изследователи от City University of London анализираха неблагоприятните ефекти от филтрите за красота върху психичното здраве. В извадка от 175 участници на средна възраст 20 г., 90 % от младите жени съобщават, че използват филтри или редактират снимките си. На въпроса какъв тип филтри използват най-често, участничките споделят, че най-често прибягват до филтри за изравняване на тена на кожата, за изсветляване на лицето, избелване на зъбите, имитация на тен и намаляване на размера на тялото.
Участничките също така използват филтри в социалните медии, за да променят формата на челюстта или носа си, да направят устните си да изглеждат по-пълни, а очите – по-големи.
На въпроса защо използват филтри 94% от участничките в изследването съобщават, че се чувстват принудени да изглеждат по определен начин, а повече от половината описват това усещане за принуда като доста сериозно. Други изследвания установяват, че младите хора с ниско самочувствие и нереална представа за тялото си са по-склонни да използват филтри, което може допълнително да засили отрицателното убеждение, че външният им вид не е достатъчно добър. Тези представи, чувства и поведение започват на все по-ранна възраст.
Изследване, проведено от Dove Self-Esteem Project през 2020 г., установи, че 80 % от момичетата до 13-годишна възраст са изтеглили филтър или са използвали приложение, за да променят начина, по който изглеждат на своите снимки.
В експеримент, предназначен да изследва по-директно връзката между редактирането на селфита и неудовлетворението от собственото тяло, изследователите молят 130 жени (средна възраст 20 г.) да разгледат изображения в Instagram на слаби жени или жени със средно телосложение. След това са помолени да си направят селфи, като им предоставят десет минути, за да редактират изображенията си. Всяка участничка попълва въпросник относно настроението, неудовлетвореността от тялото и лицето си в началото на експреимента, след разглеждането на снимките на слаби жени и след редакцията на собствената ѝ снимка. Експериментът установява, че изображенията на слаби жени увеличават негативните нагласи и недоволството от собственото тяло и лице. Заснемането и редактирането на селфита увеличават негативните настроения и неудовлетвореността от лицето. Освен това, времето, прекарано в редактиране на селфитата, предполага степента на нарастване на тази неудовлетвореност.
Оттук се налага изводът, че редактирането на начина, по който се представяме в социалните медии често е вредна практика за младите жени. И колкото по-често го правим, толкова по-вредно е то. Младите жени не само сравняват своя външен вид със съвършените образи на знаменитости и свои връстници, но и оценяват себе си спрямо своите филтрирани селфита. Това постоянно сравнение може да бъде източник на голямо страдание и да подкопае приемането на собственото тялото и самочувствието.
Социалното сравняване и филтрите за красота може да накарат потребителите да се стремят към нереалистични стандарти за красота. В резултат на това младите хора може да се чувстват смутени и неудовлетворени от разликата между начина, по който действително изглеждат, и редактираните версии на себе си, които споделят със света. Това е специфичен вид самообективиране1, което може дори да доведе до сериозни психични състояния като телесна дисморфия2.
В свят, в който постоянно сме съдени (и съдим другите) въз основа на външния вид, може да бъде предизвикателство да спрем да филтрираме нашите снимки.
И така, има ли начини да развием по-здравословни навици за филтриране, публикуване и изобщо за времето, което отделяме на социалните медии? Първо, можем да започнем, като си поставим за цел да бъдем по-информирани как използването на филтри и сравняването с другите влияят на представата за собственото ни тяло, на емоциите и самочувствието ни ежедневно. След това нека опитаме различни предложения за управление на начина, по който използваме филтри. Те могат да ни помогнат да запазим самочувствието си и да се научим да приемаме външния си вид.
- Отнасяйте се към заснемането на селфи с повече внимание.
Наблюдавайте колко време отделяте за филтриране на собствените изображения и публикуване в социалните медии, и обърнете внимание как това ви кара да се чувствате. Проверете настроението си по време на и след редактирането и публикуването. След като публикувате своето селфи, забележете дали имате потребност да продължите да проверявате за харесвания и да сравнявате вашето селфи с тези на останалите. Публикуването и сравненията в социалните медии подобряват ли самочувствието и доброто ви настроение, или го влошават? Отговорите може да ви помогнат да участвате осъзнато и с внимание в социалните медии по начин, който ще запази или дори ще подобри вашето самочувствие и положителната представа за тялото ви.
- Обмисляйте посланията, които изпращаме.
Помислете, че всеки път, когато филтрирате своето селфи, на подсъзнателно ниво вие си казвате, че не изглеждате достатъчно добре, такива, каквито сте. Запитайте се колко удовлетворение ви носят харесванията и коментарите, ако изображението, което представяте, не е това, което всъщност сте. Ако нашият онлайн имидж се отклонява твърде много от действителния ни външен вид, може да започнем да изпитваме нежелание да се срещаме с хора лично. По този начин използването на филтри за красота може да увеличи социалната тревожност и да допринесе за усещането ни за социална изолация.
- Потърсете алтернативни социални дейности.
Ако прекарвате по-малко време в редактиране и публикуване на селфита, теоретично ще имате повече време за дейности на открито, за отношения лице в лице с останалите или за различни творчески дейности. Помислете дали филтрирането и публикуването са се превърнали в начин за избягване на проблеми или очаквания от реалния живот. Манипулирането на вашето изображение онлайн може да ви даде фалшиво чувство за безопасност и контрол, което нямате при комуникация лице в лице. И все пак тези връзки в реално време са сред най-запомнящите се и емоционално възнаграждаващи преживявания в живота. Изследванията показват, че приятелствата в реалния живот увеличават щастието и благосъстоянието много повече от онлайн връзките.
- Приемете това, което сте.
Не забравяйте, че това, което виждаме като наши недостатъци, е всъщност част от това, което ни прави интересни, непресторени и ни сближава с другите. Не бъдете жестоки, а милостиви към себе си, опитайте да се приемете и цените заради всички качества, които притежавате, не само заради външния си вид. Гледайки нефилтрираното си изображение в продължение на 10 минути всеки ден, ще се почувствате по-комфортно със себе си такива, каквито сте, и по-спокойно и осъзнато ще си дадете възможност да видите истинското си аз.
д-р Тара Уел, 2023 г.
Източник: Psychologytoday.com
Превод: Ралица Кръстева
Бележки
1Самооценка главно според външния вид, а не според умения, знания или черти на характера – б. прев.
2Синдром на кривото огледало, обикновено се появява в ранното юношество. Психичен проблем, при който човек непрекъснато мисли за това как изглежда, като се фокусира върху определена част от тялото си. Често е убеден, че има някакъв физически дефект, който останалите не виждат, в резултат на това се възприема за грозен и започва да ограничава социалните си контакти и се изолира – б. прев.