И така, вашият словоохотлив довчера тийнейджър изведнъж е станал необичайно мълчалив. Едва ли има родител, който би се зарадвал, ако детето му спре да общува с него, особено ако доскоро са се радвали на близки отношения. Първото нещо, което трябва да направите, е да си поемете въздух и да разберете, че отдръпването от родителите е не само нещо съвсем нормално, но е също необходим етап от порастването при юношите. Справянето с този преход към независимост е трудно и колкото и децата да не искат да го признаят (и вероятно няма да го направят), те все още имат необходимост родителите им да останат свързани с тях и да са част от живота им.
Тийнейджърите се нуждаят от собствено пространство, но също така имат нужда и от своите родители. Всъщност повечето от юношите признават, че искат да бъдат по-близо до родителите си, но не знаят как да го направят. Така че, докато детето ви полага сериозни усилия да се дистанцира, вие трябва да полагате не по-малко усилия в посока внимателното преодоляване на разстоянието между вас. Започнете, като „се срещнете“ там, където е то. Дали имате причина за безпокойство, наистина зависи от степента, в която детето ви е спряло да говори. Нека да разгледаме три възможни сценария:
1. Вие и вашето дете сте били „най-добри приятели“. Казваше ви всичко доскоро, а сега ви игнорира и споделя само с приятелите. В този случай нямате много поводи за притеснение. И колкото и болезнено да е, трябва да се опитате да не го приемате лично. Детето ви прави това, което трябва да прави.
Как да действате: Не му изнасяйте лекции и не му казвайте колко наранени се чувствате. Опитайте се да имате положително взаимодействие, без гняв и осъждане. Ангажирайте го в дейности, които обичате да правите заедно. Седнете да хапнете с него. Не го притискайте с въпроси. Вместо това, бъдете отворени към общуване и споделете нещо забавно или интересно за собствения си живот. Ако вие действате по този начин, е по-вероятно и детето да постъпи така. Говорете с него като с възрастен – с уважение, и изяснете, че цените мнението му и очаквате уважение в замяна.
2. Вашето някога мило и привързано към вас дете сега ви отговаря едносрично и раздразнено върти очи. Прекарва възможно най-малко време с вас и изглежда запазва целия си ентусиазъм за приятелите си. Въпреки че може да е вбесяващо и има вероятност да се изкушите да накажете подобен вид поведение, знайте, че то все пак попада в рамките на нормалното развитие на тийнейджърите. Фокусирането върху взаимоотношенията с връстници помага на децата да се научат да бъдат по-малко зависими от родителите – необходима стъпка, за да станат щастливи, независими възрастни. Въпреки това все още е ваша работа да настоявате за уважение и да се грижите детето ви да е в безопасност.
Как да действате: Поставете подходящи ограничения, но се съсредоточете и върху укрепването на връзката ви. Няма да получите уважение, ако детето ви не се чувства свързано с вас. Не се предавайте на желанието да го поучавате. Ако се справите с това, няма да е необходимо да ви отблъсква, за да бъде себе си. Не забравяйте, че един тийнейджър може да бъде екстремно емоционален. Потърсете страданието под неуважението, което демонстрира, и му напомнете кой е всъщност. Думите ви (например): „Знам, че си разстроен, но обикновено не си невъзпитан“, могат да се превърнат в добро начало на разговор.
3. Детето ви не говори с никого и прекарва цялото си време в стаята си със затворена врата. Вашето дете се е отдръпнало от приятелите си, загубило е интерес към дейности, които някога са му доставяли удоволствие, и все повече се изолира. Подобно поведение е причина за сериозна загриженост и не е част от нормалното юношеско развитие. Трябва да разберете дали детето ви е претърпяло някаква травма (тормоз, изнасилване), или злоупотребява с наркотици или алкохол. Това поведение може също да показва началото на сериозен проблем с психичното здраве като депресия, шизофрения или биполярно разстройство – заболявания, които стават по-чести в края на тийнейджърските и началото на 20-те години. Опасно е, ако детето се отдръпва от всички, които познава. Оттеглянето в онлайн света, например, не е приемлив заместител на разговорите с хора в реалния живот. Взаимоотношенията в интернет много бързо могат да станат интензивни и е трудно да разберете дали хората, с които детето ви е приятел онлайн, му влияят положително, или дори изобщо са тези, за които се представят.
Как да действате: Ако детето ви изглежда враждебно и гневно, дайте му възможност да обясни, ако смята, че сте направили нещо нередно. Съобразяването с неговите настроения обаче стига само дотук. Никоя детска стая не трябва да бъде забранена територия за родителите. Имате право да знаете какво прави вашият тийнейджър в стаята си, особено ако прекарва часове наред само там. Настоявайте за повече информация. Изобщо не би било необичайно да отвърне на въпроса: „Къде отиваш?“, като промърмори просто: „Навън“. Или на въпроса: „Кога ще се върнеш?“, да получите само: „По-късно“. Бъдете твърди и му кажете, че имате нужда от подробности. В случаите, когато детето ви отказва да общува, може да е препоръчително да наблюдавате профилите му в социалните медии. Потърсете професионална помощ от квалифициран психолог. Започнете, като се обадите на семейния педиатър и подробно опишете поведението на вашия тийнейджър.
Ако подозирате, че вашият тийнейджър може да мисли за самоубийство
Ако дори само подозирате, че това може да е така, трябва незабавно да се заемете с проблема. Но запазете спокойствие. „Важно е да говорите за притесненията си спокойно, без обвинения“, изтъква Надин Каслоу, психолог и експерт по самоубийствата при млади хора. „Понякога, когато родителите са много притеснени, те в крайна сметка казват: „Недей да разсъждаваш по този начин“, или: „Не трябва да се чувстваш така“, и така не се показват като любящи и грижовни, както би трябвало в подобна ситуация, а изглеждат по-скоро критични. Децата реагират негативно на това. Каслоу препоръчва: „Нека вашето дете знае, че го обичате безрезервно, дори когато му е трудно. Потвърдете чувствата му, като покажете, че сте съпричастни, кажете му: „Звучи сякаш наистина ти е много трудно“, или: „Знам колко болезнено може да бъде това“. Опитайте внимателно да убедите детето си, че е необходимо да получи професионална помощ и му обяснете, че търсенето на помощ не е признак на слабост. Когато детето ви спре да общува, помнете, че не става въпрос за вас. Трябва да избирате своите битки и да дадете свобода на детето си да расте. Но също така трябва да поставите неговото здраве и благосъстояние над всичко останало, а това означава да останете свързани, дори когато това не е лесно за вас.
Превод: Ралица Кръстева
Източник: childmind.org