Достатъчно ли е умът ни да работи като компютър, за да гарантира високия ни интелект? Какво тогава е значението на нашите емоции и духовни търсения за интелектуалното ни развитие?
Психологическата наука поставя емоциите и интелекта в тясна взаимовръзка, като предлага един по-широк възглед за интелигентността, а именно – важността на емоционалната интелигентност. Нещо повече, последните изследвания въвеждат и едно ново понятие – духовна интелигентност, което според изследователите, е фундаментална интелигентност, която позволява да разширим и обогатим контекста на нашите чувства и реакции.
Именно на чувствата и емоциите бе посветена поредната среща от цикъла мотивационни работилници ИМА ЗАЩО.
Модераторът на събитието, д-р Светлана Велкова, работи повече от 10 години като клиничен психолог в различни сфери – детско развитие, превенция на употребата на ПАВ и рехабилитация, групова работа с младежи и върхови преживявания. Има докторска степен по Клинична психология с дисертация на тема: „Теоретични проблеми и експериментални подходи към изучаването на мистичните преживявания в психологията“.
По време на работилницата тийнейджърите бяха запознати с това какво представлява емоционалната интелигентност и защо е важно да разпознаваме и управляваме емоциите си. Увлечени в разговора, те споделиха своите мисли за собствените чувства и чувствата на другите. Младежите дискутираха разликите между контрол и управление, както и между управление и потискане на емоциите.
Според тях емоциите могат да те свържат както със самия теб, така и с другите, затова трябва да бъдем откровени, да отправяме ясни послания какво чувстваме и от какво имаме нужда в момента.
Участниците в работилницата обаче не забравиха и необходимостта от поставянето на граници в споделянето на чувствата и това да не нарушаваме личното пространство на околните:
„Не е лошо да споделиш, но да си наясно, че другите не са длъжни да се ангажират само с твоите проблеми.“
„Важно е да не злоупотребяваш със съчувствието и добротата на приятелите си.“
По думите им, позитивното мислене може да е полезно, стига да не замъглява собствената преценка за това, дали можеш да подобриш себе си. Най-добрата стратегия би била: Да използваме лошите чувства, за да променим ситуацията.
Вижте повече във видеото:
Текст: Зарина Василева