Когато бях в седми и осми клас, имах приятелка, чиито родители бяха много строги. Не ѝ беше позволено да има телефон, да използва социалните медии и рядко получаваше разрешение да излиза с приятели. Независимо от тези строги правила, тя правеше всичко, което родителите ѝ забраняваха. Използваше Snapchat, имаше гадже и дори се измъкваше от вкъщи през нощта. Непрекъснато споделяше как пуши и пие с приятелите си, и изпраща голи снимки на момчета онлайн. Въпреки че родителите ѝ поставяха много ограничения, тя намираше начини да ги пренебрегне и неусетно се превърна в най-лошия им кошмар.
Да бъдеш тийнейджър е трудно – докато се ориентираме дали се вписваме сред света около нас, ние измисляме собствената си идентичност, независимо от това какви искат да бъдем родителите ни. Докато изследваме и учим, израстването със забрани и без насоки прави тийнейджърските години още по-трудни. Прекалено строгите родители може да смятат, че постъпват правилно и чрез безкрайните наставления защитават децата си, но липсата на комуникация при определянето на строги правила може да навреди на честността и доверието в отношенията родител – дете.
Опитът на моите приятели не е необичаен. Като 17-годишен чувам много истории за измъкване от вкъщи, употреба на алкохол и рисково поведение. Познавам тийнейджъри, които умишлено оставят телефоните си вкъщи, докато се промъкват на други места, за да не може приложението за проследяване да издаде плановете им. Родителите налагат строгите предпазни мерки и ограничения, за да предпазят децата си, но без открита комуникация всъщност ги подтикват към дори още по-рисково поведение. Когато оставяме телефоните си у дома, за да избегнем проследяване, рискуваме да не можем да се свържем с някого при спешен случай. Когато не чувстваме, че ни имат доверие, е по-малко вероятно да споделяме с родителите си. Когато се чувстваме съдени и неразбрани, ние не молим за помощта, от която отчаяно се нуждаем.
Д-р Емили Едлин, клиничен психолог и майка на три деца, споделя, като се позовава на проведени изследвания за определяне на правила и граници за децата: „Изследванията потвърждават, че родителите, които са склонни да разговарят, вместо да изискват подчинение, имат психологически по-здрави деца“.
Тук става дума и за цялостния аспект на психологическата реакция – когато на някого се каже да не прави нещо, това увеличава желанието му да го направи, защото чувства заплаха към свобода си. „Когато родителите поддържат строги правила, без да се съобразяват с нарастващата нужда на тийнейджърите от независимост, децата са по-склонни да се сблъскат с проблеми с психичното здраве и рисково поведение като употребата на психоактивни вещества“, казва д-р Едлин. „Когато един тийнейджър чувства, че не може открито да обсъжда наложените му правила, той в крайна сметка отстоява своята независимост по други, по-малко здравословни начини.“
Искаме да ни имат доверие
Напълно естествено е за един тийнейджър да иска да опита обичайни неща като това да отиде на купон или да има гадже, и не трябва да бъде обявяван за злодей заради тези си желания. Признавам, че строгите родителски правила произтичат не от друго, а от любов и тревога. Въпреки това е важно да вярвате, че вашият тийнейджър може да взема отговорни решения. Също така е полезно да знае, че вие сте винаги до него, за да му помогнете да се изправи отново, ако допусне грешка. Като изградите отношения на доверие, ще откриете, че вашият тийнейджър се притеснява по-малко да е честен с вас.
Искаме здравословно и разумно количество ограничения
Въпреки че може да изглежда, че се борим за пълна свобода в момента, ние всъщност искаме някои ограничения. Те ни помагат ние самите да поставяме граници и да останем в собствените си зони на комфорт. Въпросът е, че не искаме родителите ни да прекаляват с правилата. Включете ни в тяхното определяне – ще откриете, че всъщност може да се съгласим да имаме вечерен час и да нямаме достъп до телефоните си преди лягане. Ако ни е дадена възможност да вземаме самостоятелно решения и да опитваме нормални тийнейджърски дейности, ограниченията могат да работят без никакъв проблем.
Искаме да се чувстваме разбрани
Ние растем и се нуждаем от преживявания, натрупване на опит и взаимодействие с всичко, което ни заобикаля, за да израстваме и да вървим напред. Когато ви кажем, че искаме вечерта да излезем с приятели, говорете с нас без да ни съдите, без гняв. Ако не одобрявате как се обличаме, попитайте ни какво харесваме в дрехите, които избираме, и можем да намерим компромис, който да устройва и нас, и вас. Ако към подобни ситуации подхождате с негодувание и налагане на забрани, това може да ни накара да мислим, че изобщо не ни цените като личности. Понякога всичко, което искаме като тийнейджъри, е да чувстваме, че към нас се отнасят с уважение.
„За да подпомогнете здравословното развитие на вашия тийнейджър, като същевременно поддържате разумни граници, задавайте въпроси, разговаряйте, за да разберете неговата гледна точка, участвайте заедно в определянето на правилата и задълженията в домакинството“, казва д-р Едлин. „Това ще насърчи критичното му мислене и ще му покаже, че цените неговото мнение.“
Райли Спилман
Превод: Ралица Кръстева
Източник: parents.com