Поведението ни отразява нашите психични процеси и е нещо, което интригува психолозите още от началото на миналия век. Едни от първите изследователи, които започват да анализират човешкото поведение, са бихейвиористите Бъръс Фредерик Скинър и Джон Уотсън. Бихейвиоризмът е направление в психологията, което се основава на откритията за условните рефлекси на Павлов. Според това направление всяко наше поведение представлява реакция на стимули от средата – с други думи, нещата, които правим, произтичат от това, което ни се случва, от преживяванията, с които се сблъскваме в ежедневието си.
Поведението е породено от мотивацията ни. Мотивацията е начинът да насочим поведението си, за да постигнем определена цел. В някои случаи тази цел е биологична: може да имаме биологична нужда от нещо (например от храна или вода), заради която да изпитваме напрежение. Това напрежение ни ориентира към търсене на начини да удовлетворим конкретната нужда. Удовлетворявайки нуждите си, с други думи – постигайки целите си, ние извършваме действия и оцеляваме ежедневно.
Разбира се, нуждите не са само биологични, те може да са емоционални, психологични или социални. Изследователите на мотивацията демонстрират непрестанно това чрез най-различни експерименти. Например, Хари Харлоу прави редица изследвания с маймуни, в които успява да мотивира маймунките не само чрез удовлетворяване на потребностите им от храна и вода, но и с ласки и любящо отношение. Той демонстрира, че емоционалната мотивация (мило отношение) е по-силна от биологичната (храна и вода). Тези изследвания показват, че при отглеждането на деца от огромно значение е дали родителите ги предразполагат и подкрепят, дали са привързани към тях, както и дали показват любовта си.
Човешките същества имат нужда от чувство за принадлежност, постижения и власт. Това ни кара да правим различни избори и влияят върху поведението ни. Знаем, че като удовлетворим тези нужди, ние можем да постигнем редица цели, като завършване на училище, получаване на диплома за висше образование, напредване в кариерата, създаване на организация, и други. Колкото по-голяма нужда имаме от постижения и власт, толкова по-настойчиво ще търсим добре платена работа, университет, който да ни даде добра диплома и възможност за развитие.
Можем да обобщим, че мотивацията наистина ни кара да се държим по определени начини. Тези начини според съвременните изследователи се делят на две категории. Първите са предизвикани от вътрешни нужди и ни „тласкат“ към целта, вторите са предизвикани от нуждата ни от външни награди и ни „дърпат“ към тях. Мотивацията ни се изгражда именно от „дърпане“ и „тласкане“ до постигането на целите ни. Например, ако сме гладни (вътрешна нужда), сме „дръпнати“ от глада си и насочваме поведението си да удовлетворим това състояние. Ако за нас е важно да живеем здравословно, ще бъдем „тласнати“ към здравословна закуска, например ябълка, защото за нас здравословното хранене е цел, и придържайки се към него, ние се чувстваме наградени. В противен случай бихме изяли вафла, защото за нас награда би било удовлетворяването на глада с нещо вкусно. Т.е. мотивацията ни зависи от целите ни и вътрешните ни нужди.
Но как всички тези процеси се извършват в мозъка на един тийнейджър и как са свързани с неговото психично здраве. Психичното здраве е обусловено от психичния и емоционален баланс на един човек, благодарение на който той реагира уравновесено, мисли трезво в трудни ситуации и се справя с предизвикателствата на живота. За един тийнейджър, който се среща с проблем, например тревожност или депресия, мотивацията може да го насочи в различни посоки. Ако за него/нея е по-важно да подобри психичното си здраве, той би се консултирал с психолог. Ако е по-важно как е приет от приятелите си, той/тя би избегнал такъв тип помощ. Разбира се, в такива ситуации винаги е добре да споделим за проблема с човек, на когото разчитаме, така че да получим най-доброто отношение и помощ.
Има два вида мотивация – вътрешна и външна. При тийнейджърите взаимодействието между двете е особено важно. Вътрешната е повлияна от потребността ни от промяна, а външната – от награди, одобрение на околните, приятелите или родителите. Например, ако някое момче или момиче се опитва да превъзмогне проблем с наркотиците, то би било много по-успешно, ако е мотивирано вътрешно. Т.е., ако наистина иска да се промени и да преодолее проблема си. А ако е мотивирано външно, ще бъде много по-трудно да се справи с проблема с наркотиците, тъй като външно ще се съобразява с желанията на близките или приятелите си, но вътрешно няма наистина да се стреми към промяна.
Затова за тийнейджърите е много важно да развиват вътрешна мотивация, особено, ако се борят с такива сериозни проблеми като употреба на алкохол и наркотици, както и при страдащите от депресия. Така те наистина ще имат личното вътрешно желание за промяна.
За последните е особено характерна липсата на мотивация, т.е. депресиран тийнейджър много по-трудно би се принудил да извърши каквато и да е дейност. Ако обаче, дори мотивиран външно (т.е. се съобразява с желанията на околните), се справи и отиде на разходка, на терапия, на тренировка – това би била една успешна стъпка към търсенето на вътрешната мотивация за борба с депресията. Това е пример за случай, в който външната мотивация води до пораждането на вътрешна.
Последният пример убедително подкрепя идеята, че търсенето на мотивация е сложен процес и може да бъде полезен за всеки, дори за хората с проблеми в психичното здраве. Крайната цел трябва да бъде търсенето на вътрешна мотивация – да бъдем „бутнати“ от вътрешни процеси и да постигнем баланс в психичното си здраве.