Защо тийнейджърите толкова много се интересуват от това, което другите хора мислят?

За тийнейджърите наистина е важно какво мислят другите хора. Защо това поведение на търсене на одобрение е толкова силно изразено? Можете да помогнете на децата си да разберат чие мнение има значение.

През уикенда една приятелка ми показваше снимки от училищния бал на дъщеря си. Момичето изглеждаше зашеметяващо, носеше невероятна червена рокля със самочувствието и излъчването, което дрехата заслужаваше. По някаква причина днешните 17-годишни момичета са много по-стилни, отколкото ние бяхме някога.

Както и да е, докато ние мърморехме как младите пилеят младостта си, въпросната млада дама влезе, завъртя очи и каза: „Не гледайте тези снимки! Приличам на коледна топка”.

Какво???

Попитах я кой ѝ е казал това и тя отговори, че нейна съученичка от 12 клас ѝ го е заявила. Не близка приятелка, просто момиче, с което се поздравяват в училище. Попитах я: „Би ли отишла при нея за съвет?“ Тя поклати глава. — Тогава не слушай нейните критики.

Изричайки това, самата аз осъзнавах, че е клише, но е истина. Това е разбиране, загубено за нашите деца. Те са същества, търсещи утвърждаване. Искат всички да имат добро мнение за тях… но най-вече връстниците им. И това желание може да им коства много страдание. Децата не умеят да отсяват чие мнение има значение. Затова те приемат присърце всяка критика. Нека бъдем честни, мнозина от нас също го правят.

Защо подрастващите са толкова уязвими към чуждото мнение?

В ранна юношеска възраст децата започват да преместват фокуса си от родителите към своите връстници. Това е етап на развитие, след който те ще поемат по своя житейски път и ще заемат мястото си в обществото. Но природата е сурова и това е също и време, когато децата нямат необходимата емоционална интелигентност, за да бъдат мили едно към друго. Така че присъдите често са много жестоки или неуместни, но бързо се превръщат в истина за този, към когото са отправени. По ирония на съдбата, когато говорите с детето за подобни неприятни преживявания, то казва: „Просто искам да ме харесват“. Но ако попитате: „А ти харесваш ли тях?“, то често плахо отговаря: „Не съвсем“. Това е дразнещо, но не и изненадващо, ако си припомним йерархията на потребностите от пирамидата на Маслоу.

Търсещо одобрение поведение при тийнейджърите

Според Маслоу преди да изградим уважение към останалите, сила, увереност и самоуважение, първо трябва да отговорим на по-основните си нужди за физиологично оцеляване, безопасност, принадлежност и любов. А чувството за принадлежност може да се окаже проблематично.

Психологът Бетани О’Риган заявява: „За един юноша не е достатъчно просто да бъде обичан и да изпитва чувство на принадлежност към семейството си. Той трябва да се чувства и част от обществото. За него това означава да бъде приет от връстниците си. Нуждата от принадлежност е дефицитна потребност, което означава, че колкото по-малко я имате, толкова повече имате нужда. Така че ние на практика поставяме каруцата пред коня, когато казваме на децата да изградят сила да отстояват себе си или да игнорират нечии злобни коментари, преди да е удовлетворена нуждата им от любов и принадлежност.

Дори когато човек достигне точката, в която може да задоволи потребността си от уважение, той обикновено ще се нуждае от уважението на другите, преди да развие самочувствие.

Нуждата от утвърждаване може да крие рискове

Тази естествена нужда да се търси доброто мнение на връстниците означава, че много деца ще вземат глупави решения. Изследванията показват, че дори ако детето силно вярва, че не му пука за мнението на неговите връстници, то пак ще вземе по-рискови решения, ако е обект на тяхното внимание. То наистина ще „скочи от скала, ако и приятелите му го правят“, просто не знае, че би го направило.

Социалните медии наистина не помагат

Когато тийнейджър публикува нещо в социалните медии, той неизбежно ще бъде бомбардиран с мнения. Възрастните винаги се изненадват, че децата са толкова подвластни на критиката на връстниците си, но удовлетворението от тяхното одобрение е много трудно да бъде пренебрегнато.

За известно време си мислех, че социалните медии започват да стават по-отговорни. В Австралия Instagram пробва да не показва колко „харесвания“ е получила дадена публикация и това повлия положително върху поведението на децата. Те споделят, че публикуват по-често, но се тревожат по-малко относно това, което публикуват. По-склонни са да избират снимки, които наистина харесват, вместо такива, които смятат, че ще получат много харесвания. Момичета ми признават, че това ги прави много по-спокойни относно социалните медии и ги мотивира да са по-честни. Това обаче не продължи дълго. Instagram установи, че тази практика прави бизнес модела им по-малко печеливш, така че се върнаха към показването на броя харесвания. Шшшт, тихо!

Как да направим децата по-критични към мненията, които чуват?

До известна степен е само въпрос на време и опит. Ние обаче можем да осигурим подходящата среда за това.

1. Насърчавайте децата да намират приятели на много различни места. Те може да не открият съмишленици в училище, които да им позволят да изпитат чувство за принадлежност, но може да ги намерят в спортни групи, клубове, групи по интереси или в квартала. Това чувство за принадлежност ще изгради повече увереност в собственото им мнение.

2. Насърчавайте детето си да си поставя цели и след това да работи за постигането им. Това вътрешно чувство за постижение е силен фактор за развитието на самочувствието. Ние не развиваме силна, трайна вяра в себе си и самоуважение заради хората, които ни хвалят, а заради постигането на цели, за които сме положили усилия.

3. Моделирайте поведението, което искате да насърчите у децата си. Обърнете внимание колко често вие самите се позовавате на мненията на други хора. Говорете за хората, чието мнение цените и обяснете защо. Най-вече говорете за това как цените собствената си интуиция, вярвания и чувства.

4. Уверете се, че децата имат възможност да взимат пример от различни ролеви модели, които изразяват силна вяра в себе си. Всяко дете има нужда от забавна, ексцентрична леля или чичо с небрежната нагласа „на кого му пука какво мислят хората“. Направете тези хора част от живота на вашите деца.

5. Научете децата да търсят положителните страни. Всички имаме естествена склонност да забелязваме повече негативите, отколкото върху позитивите. Това е част от нашия модел на еволюция, държи ни в готовност за всяка потенциална заплаха. Но също така допринася за фокусирането върху негативни разсъждения. Насърчете децата всеки ден да ви казват за какво са благодарни, това може да промени моделите им на мислене. Негативните коментари ще имат малко по-малка сила.

И така, обратно към моето момиче в червената рокля

Някога в годините напред, когато тя вече ще е пораснала, с нея ще разглеждаме снимките ѝ от бала. Тя ще ги погледне и ще разбере колко точно съвършена е била във всяко отношение. Не правим ли всички това? Поглеждаме назад и ни се иска да не сме били толкова строги към себе си. Иска ни се да не бяхме обръщали внимание на съучениците, които непрекъснато са ни критикували.